Преди година и половина новото правителство започна със спиране на преговорите за АЕЦ „Белене”. Последваха клетви като: „няма да направя като предишните, за да заробя държавата с още пари”, „нямаме нужда от „Белене”, който иска, да я строи на свой риск” и „няма да има „Белене” без европейски инвеститор”. После постепенно преговорите бяха размразени, а изявленията - нюансирани. Премиерът зае позата на трагичен, изправен пред мъчителна дилема герой, подложен на нечовешки натиск от обстоятелствата и от Русия.

Сега е моментът!

Но ето че по парадоксален начин съдбата му се притече на помощ. „Фукушима” преобърна представите и намеренията. Европейският съюз с нов, по-взискателен поглед започва преглед на сигурността на съществуващите и на бъдещите атомни мощности. На България от Брюксел й бе казано, че трябва да преразгледа проекта “Белене“. ЕК пък обяви, че трябва да размисли. Същевременно везните на българското обществено мнение, което отдавна е твърде разколебано по въпроса, рязко се наклониха срещу строителството на „Белене”.

Ако някой е искал да се откаже от проекта с минимални щети, няма по-добър момент от сегашния. Още повече, че в случая няма и противоречие между сигурност и икономическа необходимост. Защото нищо не налага да се поема ядрен риск в земетръсна зона, ако и без това безбройните неясноти правят проекта икономически високорисков и направо безсмислен.

Руски аргументи от устата на Борисов

Първоначалната българска реакция изглеждаше адекватна на момента - икономическият министър обяви, че каквито и да са били размислите ни за „Белене”, сега натискаме копчето „пауза” – поне за три месеца, или докато не се видят „всички нови елементи и решения за повишаване на безопасността, които могат да бъдат приети или разисквани на международно ниво”.

"Тази седмица той направи няколко много необосновани твърдения”, скастри го обаче премиерът. И изведнъж заряза героично-мъченическата си поза и се хвърли в защита на „Белене”. По-важното е, че възприе като свои руските аргументи, с които доскоро беше спорил.

Дни преди японската трагедия министърът на икономиката изложи тези аргументи така: „Изпращат писмо, в което казват - ние ви даваме всички пари на кредит, вие няма да давате нищо, какво ви интересува цената. Това е абсолютна обида за интелигентността на българската страна. Макар че, като гледам, има и такива, които се връзват на този номер”.

Сега излиза, че „на номера” е вързан самият български премиер. „Да, разбира се, ще строим "Белене", как няма да го строим... Имаме две условия - 51% държавно участие и да не даваме ние пари... А като не даваш пари, какво те интересува каква е цената?”, заяви той.

Мъчителната дилема е била само театър

Да оставим настрана потресаващата и срамна за един десен политик глупост на това твърдение, според което парите на заем не са разход, а купеното с тях е безплатно. По-важно е защо е това бързане.

Руската страна иска до края на март да бъде подписан поредният, 12-ти анекс към договора за „Белене” и заплашва, че ако това не стане, ще напусне проекта. Този анекс ще задължи българската страна с още 2 милиарда евро, което пък ще направи нещата необратими.

„Фукушима” очевидно застраши предварителния сценарий. Времето изтича и затова се налага картите по-бързо да се свалят на масата. Говори се, че за по-сигурно дори предстои сделката да бъде спешно одобрена от българския парламент. Което пък обяснява защо след премиера „на амбразурата” в защита на „Белене” за първи път се хвърли и неговата парламентарна група.

Така японската трагедия, замъглила бъдещите ядрени планове на света, тук предизвика обратен ефект – направи пределно ясно, че мъчителната дилема е била само театър. А ако някой е имал съмнения в кой отбор играе българският премиер, вече може окончателно да ги забрави.

Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев