Не знам дали мога да добавя нещо ново към европейската криза, пише Ойген Рюге на страниците на "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Фактите, казва той, сами по себе си са показателни: дерегулацията на финансовите пазари; невероятната идея за въвеждане на икономическо единство без наличието на политическо; проблемът с невъзможността за обезценяване на валутата в кретащите икономики. Нима германското обединение не показа достатъчно ясно какви могат да са последиците от изкуствено надценените пари? Буквално в деня на германското валутно обединение източногерманската икономика се срина из основи. Извлече ли си някой поука от това? - пита Рюге.

Особено забележителното в рамките на т.нар. европейска криза е, че малцината богати стават още по-богати, а бедните - по-бедни. В такъв случай - кой е засегнатият от кризата?

"Аз, например", казва писателят. След 25 години писане изведнъж спечелил много пари, а сега тези пари, предназначени за осигуряването на старините му, са застрашени от инфлацията. Дерегулацията на финансовите пазари се отразява на борсите така, че никой вече не рискува да влага в акции или друг вид ценни книжа. Направи ли го, парите му изчезват - по-точно сменят собственика си и преминават в ръцете на хората, печелещи от кризата.

Губещите и печелившите

Да влагаш парите си в недвижими имоти вече не върви. Благодарение на безпрепятствения трансфер на капитали хората от цял свят могат да си купуват имоти в Берлин например. Всеки се бои от инфлацията и никой няма вяра на пазара на акции. Американци, французи, датчани и дори гърци инвестират в берлинските имоти. Жилища вече няма, растат и цените, и наемите. Случва се наематели да бъдат безцеремонно прогонени - поредните губещи от кризата.

Тези губещи обаче губят не само от европейската криза - те губят и от европейския успех. Както стоят нещата и с печелившите, според Рюге. Самият той вече не знал от какво се бои повече - от кризата или от успеха на Европа.

"Днешна политическа Европа - пише Рюге - е конструкция, която гражданите все пак приемат, но не те са я създали. Това е, с извинение, най-вече Европа на парите. Маркс бе призовал пролетариите от всички страни да се съединят. А всъщност това, което се е съединило, е капиталът и когато погледна към хората, които го олицетворяват - хората от бизнес-класата, знам, че под Европа те разбират нещо по-различно от мен. Това, което харесвам в Европа, няма за тях никакво значение или още по-зле - то пречи на техните намерения."

Най-хубавото в Европа е нейното многообразие - различните култури, истории, песни, поети, пейзажи, манталитети, продължава съжденията си писателят. Но по принцип, когато човек обикаля големите европейски градове, все му се струва, че преживява нещо познато - по улиците се движат едни и същи автомобили, по витрините са изложени едни и същи обувки, едни същи са и рекламните плакати. И хората си приличат, както и кафенетата и ресторантите. Изведнъж човек се пита: къде съм всъщност?

Защо пък не и романтика?

Старата Европа, допълва Рюге, не е в крак със съвременността, тя просто не удържа на безмерното увеличаване на растежа. С труд се конкурира с централизиран Китай и с културно и езиково хомогенните Съединени щати. Старата Европа е обречена на залез! А пътят за осъвременяване на тази стара Европа е Европейският съюз. Именно затова можем да се опасяваме повече от успеха на Европейския съюз, отколкото от кризата, смята писателят.

Неговата теза е разбира се и спорна, и предизвикателна. Само че онова, което стои зад нея си пожелават може би повечето обикновени европейци, които не се числят към заможните прослойки, а именно - формата и ръководството на Европа да не се подчиняват най-вече на парите и на икономическите интереси.

"Целият ни живот е подчинен на парите и икономическите интереси. Системата е такава - конкурираме се за работните места, страхуваме се, че на старини няма да можем да си плащаме наема. Стремим се към все повече, купуваме все най-новото. Като същевременно се заблуждаваме, че сме свободни. Вярваме, че по-бързият достъп до интернет ще ни направи по-щастливи и ще доведе до подобряване на живота ни. Това се нарича растеж. А безпрепятственият растеж се нарича рак. Всеки знае, че ракът е унищожител на живота, а най-лошото е, че този вид рак, който се има предвид в случая, унищожава нашия живот - още преди смъртта ни" - обобщава Рюге.

Европейската криза, според него, е кризата на нашите способности за живот, за внимание, за наслада. Бавността, свободното време, ограничението върху важното - върху нещата, които ни дават чувството, че живеем. Аналоговият свят. Луксът да не бъдеш онлайн. Да нямаш 500 приятели, а достатъчно време за един.

АГ, ФАЦ, О. Рюге, Б. Михайлова/ Редактор: Б. Рачева