През 1995 година в европейските структури се провежда разследване по подозрението, че милиони, предназначени за хуманитарна помощ, са разхитени. През 1999 година избухва големият скандал, който води до оставката на цялата еврокомиися начело с Жак Делор. Почти половината от 20-те комисари са заподозрени в корупция. През 2003 година пък е уволнен шефът на Евростат, срещу когото има обвинение в двойно счетоводство. Агенция ДПА споменава и скандала около българската кандидат-комисарка Румяна Желева и нейните бизнес-дела и завършва със сегашната оставка на малтийския еврокомисар Джон Дали, заподозрян в подкупност. Такива новини винаги предизвикват интерес и известно злорадство. Рядко обаче ще прочетете аргументирани похвали към прословутия европейски чиновник, „еврократа”. Райнхард Мюлер доказва на страниците на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", че еврочиновникът все пак заслужава много уважение и благодарност.

Еврократът - експерт и мишена

Нека да си представим една служебна среща на тема „защита на потребителите”. В срещата участват германската министърка, още трима германски политици от различни партии, специалисти в тази област – и един европейски чиновник. Този чиновник също има германски паспорт, но в случая представлява интересите на Еврокомиисята. И със своята компетентност начаса поставя в джоба си своите трима съотечественици.

Няма никакво съмнение - 45-те хиляди европейски чиновници са елит. При това в буквалния смисъл. От сто кандидати само един успява да се класира на пословичните със своята трудност конкурси, десетки хиляди се борят за броени работни места в европейските структури. При това от тези хора се очаква не само да говорят поне един чужд език, но и добре да разбират как функционира ЕС.

А това никак не е лесно, особено в наши дни. Еврократът все по-често е главна мишена на лицемерните критиките срещу „октопода Брюксел”. И понеже повечето хора не са съвсем наясно какво точно върши този еврократ, веднага се нахвърлят върху привилегиите му. В Германия, например, почти няма държавни служители, които да изкарват повече от 10 хиляди евро месечно бруто. В ЕС обаче почти всеки четвърти взима толкова. Значи какво? Сладък живот, пръскаш пари с шепи? Нищо подобно, тази админстрация е дори много скромна – някои големи градове в Германия имат повече служители и харчат повече от цялата европейска администрация. Да, но еврократите никой не ги избира. А нима германските държавни служители се избират пряко от народа? Освен това еврочиновниците все пак не са законодатели.

На него се крепят мирът и благоденствието в ЕС

Макар че... Те работят в машинното отделение на Европейския съюз от държави и преследват една-единствена цел: да гарантират основните свободи на европейците и да завършат обединението на пазара. При което понякога прекрачват прага на компетенциите си. В това отношение някои европейски чиновници често взимат пример от някои европейски държави, които също не спазват правилата – например критериите за стабилност на валутата или за бюджетния дефицит. Веднъж един еврочиновник от германски произход казва, че определено решение изобщо не е от компетенциите на ЕС, а френският му началник го отрязва: няма значение, политическата воля е такава. Тъкмо тъй в Брюксел се оглеждат и различните манталитети на страните от ЕС.

Иначе еврократът почти не се различава от своите колеги в претъпканите с персонал национални министерства и служби, които, впрочем, прилагат европейското право. Фактически законите се подготвят именно вътре в администрацията. Там се развива самостоятелна форма на вътрешен живот. Понеже са неуволняеми, чиновниците имат голяма независимост и свобода на действие спрямо политиците. Но това може доведе и до ояждане и високомерие. Без тях обаче нямаше да има никакво европейски единение. Защото тъкмо еврократът подсигурява мира чрез право и администрация.

АГ, ДПА, ФАЦ, РМ, А. Андреев; Редактор: Б. Михайлова