Само преди година управляващите комунисти искаха да закрият актуалното политическо предаване на радиостанция Антена Че, поради често срещания критичен тон в материалите. Редакторката Луция Гулев казва:

Луция:

“Навремето всички изтълкуваха нашето закриване като подготовка за изборите. Ако бяхме продължили да излъчваме нашите предавания явно щяхме да сме пречка някому. Ние имаме много предавания, в които оставяме хората да си кажат мнението.”

Във вечерния политически журнал на “Антена Че” слушателите изразяват отношение по актуални политически въпроси в страната. Затова през феврурари 2004 правителството се видя принудено да действа и закри радиостанцията под предлог, че в конституцията не е предвидена възможността обществено-правни медии да са комунална собственост. Журналистите започнаха да протестират и в крайна сметка – включително с цената на гладни стачки – принудиха кабинета да премисли позициите си. Два месеца по-късно, Антена Че отново беше в ефир. Въпреки това положението на журналистите не е леко, защото град Кишинев- който е собственик на медията дава само половината от нужния бюджет. А финансовите приходи от реклама намаляха драстично поради закриването на медията. Там където икономиката е тясно свързана с политиката, подобно въздържане на рекламодателите не е никак учудващо. Бизнесът, който не желае да влиза в конфликт с управляващите, дава рекламите си в други медии. При това рекламният пазар в Молдова и без друго е доста тесен. Икономиката е слаба, а хората – бедни. Кой изобщо да подава реклами и за какво? Половината от вестниците излизат на румънски език. Подобни медийни бойкоти са особено тежка присъда за тях, тъй като болшинството предприятия и без друго рекламират продуктите си в рускоговорящия печат – техните читатели разполагат с относително повече финансови средства.

Критичните медии често си имат разправии и със съдилищата. Вярно , че през април правителството премахна обидата като съдебен състав в наказателния кодекс. По този начин журналистите не са вече застрашени от присъди до пет години лишаване от свобода. Въпреки това, в гражданските процеси неизменно се изискват огромни парични обезщетения. Партийно оцветени съдии и дупки в законодателството улесняват осъждането на критичните журналисти – казва Клаус Нойкирх – говорител на мисията на ОССЕ в Молдова.

Нойкирх:

Някои вестници бяха осъдени да платят обещетения, които многократно надвишават собствената им стойност. Ако тези присъди действително бяха изпълнени, то вестниците щяха да са фалирали. При това ставаше дума най-вече за издания, които са близки до опозицията и публикуват разследващи материали срещу корупцията във висшите управляващи среди.”

Присъдата на международната правозащитна организация “Фридъмхаус”, че в Молдова не съществува свобода на печата. Откак през 2001 година на власт дойдоха комунистите с Владимир Воронин начело, политическият климат в страната се промени неблагоприятно. Според наблюдатели, хората в страната днес изпитват повече страх пред властта отколкото преди години.