Целта на конференцията, организирана от Обединените нации, беше посочена още в началото на срещата от вицепрезидента на страната-домакин Кения – Мууди Авори: неговото послание гласеше, че промените в климата са най-голямата заплаха за човечеството.

Научните факти напълно доказват това. Проблемът е, че кръгло 6 000 политици, научни работници и природозащитници обсъждат проблема в продължение на 2 седмици, в крайна сметка обаче се оказват неспособни да стигнат до някакъв общ резултат. Ръководителят на Секретариата на ООН по въпросите на климата – холандецът Иво де Бьор обаче е доволен от постигнатото през първата седмица:

“Аз съм оптимист. Мисля, че първата седмица протече много добре. Обсъдихме много конструктивно проблемите в развиващите се страни. На път сме да приемем 5-годишна програма, която ще работи за нагаждане към последиците от климатичните промени. Това е много важно за развиващите се страни. По този въпрос постигнахме наистина добър напредък. Обсъдихме още създаването на фонд, който ще подпомага усилията не тези страни в различни проекти, напр. изграждането на диги. По този въпрос разговорите също напредват много конструктивно.”

Този оптимизъм обаче не се споделя от всички участници в срещата. Един от тях е Кристоф Балс, експерт по климатичните въпроси от природозащитната организация “Джърман уоч”:

“Първата седмица премина много мудно. Представителите на много от страните-участнички се бяха барикадирали зад своите собствени интереси и позиции. Заради това не беше постигната необходимата динамика в разговорите. Сега можем само да се надяваме, че с присъединяването си към обсъжданията министрите ще придадат необходимия импулс на форума. Отделните държави трябва да покажат повече амбициозност. Министрите трябва да разширят мандата на отделните делегации. Досега участниците се задълбаваха в технически подробности и се упражняваха в използването на различни техники за блокиране на действията на другите. Тъжно бе да се наблюдава тази картина”.

Импулси са необходими, тъй като става въпрос за продължаването на усилията в следващата фаза след Протокола от Киото. Той изтича през 2012 година. Но преговорите все още не са стигнали дотам. Нещо повече – на конференцията в Найроби въобще не се очаква да се стигне до същинско обсъждане на темите от процеса “Киото 2”. По-скоро се залага на това, да бъдат привлечени към каузата развиващите се страни и страните с бързо развиваща се икономика. Първите произвеждат сравнително оскъдни количества парникови газове, но са силно засегнати от климатичните промени. Втората група страни скоро могат да задминат развитите индустриални държави по отношение на замърсяването на околната среда.

Накратко – очертава се една трудна втора седмица на конференцията за световния климат. Може би прекрасното разположение на центъра, в който се провежда срещата в Найроби, ще подтикне участниците да постигнат добри резултати. Такъв стимул може да се окаже неочакваната визита на един високопоставен гост – в сряда към срещата може да се присъедини генералният секретар на ООН Кофи Анан.