През юли 1921 в Шанхай се събира малка клика заговорници. Днес, 100 години по-късно, Китайската комунистическа партия с нейните 90 милиона членове е най-голямата партия в света. А по повод юбилея излезе и нова „Кратка история на Комунистическата партия на Китай“. Какво пише в нея? Ето какво научихме от синолога Феликс Вемхойер, професор по китаистика в Кьолнския университет.

ДВ: Какво е основното послание на новата партийна история?

Феликс Вемхойер: Казано в резюме, основното послание гласи: дори и да е имало кризи, проблеми и грешки в историята на партията, тя винаги е съумявала да се преоткрие наново и да поведе Китай по пътя на благоденствието и международното признание, както и да нагоди идеите на Мао и на марксизма-ленинизма към изискванията на съответното време.

ДВ: Какво е по-различното в тази нова партийна история?

Вемхойер: Партийната история винаги е била съставяна така, че да демонстрира едно: дори неуспехите се вписват идеално в общата картина, тъй като в крайна сметка партията винаги сама е съумявала да коригира грешни развития. За разлика от преди в сегашната история много по-малка част е посветена на т.нар. Културна революция и на „Големия скок“. Според официалната интерпретация това са били двете големи грешки на Мао и на партията. По повод „Големия скок“ сега се говори само за „икономически затруднения“, докато в учебниците по повод 90-годишния юбилей на партията се срещаха думи като „масов глад“ или „хора, умрели от глад“. Това означава, че представянето на грешките от миналото сега е значително смекчено. Съвсем накратко е засегната и кървавата разправа с протестиращите на площад Тянанмън през 1989 година. Там се говори за „контрареволюционен бунт“, който е имал за цел да отмени социалистическата система и поради това е трябвало да бъде смазан.

ДВ: Каква роля играе Си Дзинпин в новата партийна история?

Вемхойер: Много сериозна. Споменават се, разбира се, и заслугите на неговите предшественици - например идеите на Мао, теорията на Дън Сяопин или икономическата концепция за развитие на Ху Дзинтао. Като кулминация на всички тези развития обаче са изведени идеите на Си Дзинпин за "новата ера" и "китайската мечта" като ключова цел на Китай , която най-късно до 2049 да превърне страната в напълно развита индустриална държава и световна сила. Новата история представя Си като едва ли не най-значимия лидер на ККП - макар да е само от осем години на власт, на него е посветена около една четвърт от новата партийна история.

ДВ: Как се обяснява тази фиксация върху личността на Си?

Вемхойер: Една от причините за това е страхът от вътрешнопартийни междуособици, които вече на два пъти са водили партията и страната до ръба на истинска катастрофа - веднъж по времето на т.нар. Културна революция и втори път през 1989 година. Затова сега е очевиден стремежът на всяка цена да се предотвратят вътрешнопартийни борби, които евентуално биха могли да доведат до кризи с експлозивен заряд. Тук обаче трябва да се отбележи, че дори харизматичен лидер като Мао не е успявал да прекрати напълно битките между различните фракции в ККП.

*****

Вижте и тези видеа: