1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

В началото Путин беше друг. Обратът започва след 2003.

Марина Барановская
2 януари 2020

От 20 години Путин управлява Русия. В началото страната преживя бурен растеж. Но от 2008 насам е в стагнация - по-тежка, отколкото при Брежнев. Обрат настъпи и у самия Путин, смята бившият му съветник Андрей Иларионов.

Владимир Путин
Владимир ПутинСнимка: Reuters/E. Novozhenina

От 2000 до 2005 Андрей Иларионов е икономически съветник на Владимир Путин. Днес той е старши научен сътрудник в института Катон във Вашингтон. С него разговаря Марина Барановская:

Путин управлява Русия - като президент и премиер - вече от 20 години. Как оценявате развитието на руската икономика през този период? 

Андрей Иларионов: Важно е да се отбележи, че тези 20 години управление на Путин се делят на две неравни части. Главният резултат от последните 11,5 години е икономическата стагнация. А през първия период, който е значително по-кратък - от 2000 до юли 2008, Русия преживя бурен икономически растеж. Тогава руската икономика отбелязваше годишен ръст от над 7%. Показателите бяха блестящи. Дори можем да говорим за икономическо чудо. От юли 2008 до днес обаче годишният ръст е между 0,4% - 0,5%. Тази стагнация е по-тежка, отколкото по времето на Брежнев.

Според Вас руската икономика няма структурни проблеми. Но защо тогава през последните 11 години тя така и не успя да се съвземе?

Андрей Иларионов: През тези години икономиката се развиваше неравномерно. Периоди на кратко нарастване на икономическия ръст се редуваха с периоди на спад. Но от 2014 година - началото на руската агресия срещу Украйна и анексията на Крим - настъпи стагнация, от която няма излизане. И основната причина за това са не толкова външните (наложените от Запада) санкции, колкото вътрешните - санкциите, които политическият режим на Владимир Путин наложи на руската икономика. Става дума за постоянно преследване на руски и чужди предприемачи, нарушения на правата върху собствеността, хвърляне в затворите на редица предприемачи. Този режим на политически терор съществува от няколко години насам. 

Какви са щетите от санкциите, които Западът наложи на Русия?

Андрей Иларионов: Най-сериозното изследване на влиянието на санкциите върху икономическия ръст на Русия е направено от Международния валутен фонд. Детайлният анализ в него сочи, че вследствие на санкциите темпът на икономическия ръст намалява примерно с 1,5% годишно. Но имайки предвид, че средногодишният темп на икономическия ръст в Русия съставлява близо половин процент годишно, то без външните санкции той щеше да е 2%. А това изобщо не може да се сравнява с онези 7-8% икономически ръст в първите осем години от управлението на Путин.

В началото икономическите съветници на Путин бяха реформатори като Алексей Кудрин и Херман Греф -  защитници на либерализирането на икономиката и минимализиране на държавното участие в нея. Как стана така, че Путин обърна гръб на либералните реформи?

Андрей Иларионов: Причината е в промяната на светогледа му. И тя се наблюдава не само в икономическата му политика, а и във външнополитическото позициониране на страната. В периода 2000-2001 година Путин няколко пъти говори за необходимостта от присъединяването на Русия към НАТО. Навремето това беше една от централните задачи за неговата администрация. А днес НАТО е главният му враг. И тази промяна на позицията беше налице още през 2007 година. Спомнете си само речта му пред Мюнхенската конференция за сигурност.

Каква е причината за тази трансформация? 

Андрей Иларионов: Според мен повратът настъпи през 2003 година. Той е ознаменуван от важно събитие, променило представата на Путин за света - войната в Ирак. Именно тя, струва ми се, е оказала силно влияние върху светогледа му. От този момент нататък започва радикалната промяна от ранния Путин към днешния Путин, когото сега всички ние добре познаваме.

В онзи момент той енергично се противопостави на тази война, опита се да убеди Джодж Уокър Буш да се откаже от нея. Бях свидетел на ред подобни разговори и видях какво се случи. Путин беше абсолютно искрен и последователен. Той смяташе, че тази война ще доведе до катастрофа - в Ирак, в Близкия Изток, в целия свят. След като това действително се случи, Путин си направи няколко важни извода. Реши, че международното право може да се нарушава. И реши, че след като САЩ могат да вършат това в Ирак, то той може да го върши на други места по света. И Путин започна да следва това правило. Първото място, където го приложи, беше Русия, а първата жертва на новата му политика станаха Михаил Ходорковски и основаният от него концерн ЮКОС. Пълният обрат не се извърши за един ден, нито за една година. Но през 2003 година бе направена първата крачка.        

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ