Анализ на Георги Папакочев:

„Традиционният митинг на 1 май тази година ще бъде протестен!” - това обяви в провинцията секретарят на БСП Антон Кутев и поглеждайки в „кристалната топка” на своята раздирана от вътрешни борби и сериозна политическа безпътица партия, видя в бъдещето бурни политически протести в страната, които „нямало да бутнат властта, но щели да подобрят чуваемостта между народа и правителството”.

Защо бившите български комунисти и настоящи опозиционери са се загрижили за комуникацията с кабинета на Бойко Борисов остава или тактически партиен секрет, или страничен ефект от бушуването на пролетта, поразил напоследък видимо лявото партийно ръководство. Във всички случаи 50-те каба-гайди и 15-те фолк-състава, които миналата година озвучаваха първомайското шествие начело със Сергей Станишев, няма да ги има. Поне при социалистите.

"Черният блок" в цъфналите градини

Двете основни синдикални централи в България едва ли ще изпуснат възможността първомайски да „напомпат” допълнително социалното недоволство в кризата. Неотдавна КНСБ съобщи, че води разговори за организирането на национална протестна демонстрация срещу: безработицата, намалението на преките чуждестранни инвестиции, свиването на брутния вътрешен продукт, спада на потреблението и всичко онова, което всъщност зарежда с енергия синдикалистите по време на криза.

Федерацията на анархистите, която на 1 май също отбелязва своя най-голям празник, все още се колебае към кого да прикачи малобройното си войнство в очакваните шествия - към това на синдикатите или на т. нар. „Национална съпротива България”, която титулова себе си като „неформална организация, обединяваща български патриоти и националисти, работещи за добруването и напредъка на българщината”. Притесняващото за анархистите било, че от една страна синдикатите били „казионни и комунистически”, а от друга - „националната съпротива” била агресивна и свързвала черния флаг на анархистите с някакви „крайно десни и расистки идеи”.

Ръката по-високо, по-високо!

Въпросните идеи със сигурност се изповядват от следващия сегмент на първомайските протестиращи - местните десни екстремисти. За тяхната дейност, всъщност, левичарската „Национална съпротива” в отворено писмо за празника се произнася по следния начин:

„Мълчаливо се приема като “нормално” влизането на организации, свързани с международната неонацистка мрежа, в учебниците по история за 6-ти клас, опита за анти-гей законодателство в Пазарджик, открито нацисткия „Луков марш”, пребитите цигани, свастиките по еврейското училище, тормозените еврейски деца, битите и заплашвани леви активисти само заради политическата им ориентация, залятия от антисемитска и фашистка литература пазар, част от авторите на книгите, вече политици с влияние и т.н”.

Очевидно в навечерието на 1 май теренът за традиционното протестно дерби е подготвен, отборите са мотивирани и настървени, остава да му мислят само реферите от полицията, които на този ден обикновено имат особено много работа. Както, впрочем, колегите си от Централна и Западна Европа, където „цветята” на празника също са окървавени носове, спукани глави и изпочупени витрини. Но доколкото българската полиция в момента се намира в необикновено активна професионална кондиция, повод за притеснения няма. Наистина, никакъв повод...

Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев