Какъв невероятен резултат! В рамките на Конференцията за климата, провела се през изминалите две седмици в Париж, 195-те страни от ООН подписаха първото глобално споразумение за борба срещу покачването на земната температура. Според документа то трябва да бъде ограничено не до два, а дори до 1,5 градуса. Този договор вкарва доброволните климатични цели на държавите в международноправна рамка, с която те трябва да се съобразяват оттук нататък. Документът предвижда освен това нови финансови помощи за бедните страни - и то в размери, които доскоро бяха немислими.

Тази конференция бе от полза за всички. И то далеч извън рамката на климатичните въпроси. Държавите от ЕС например, които в последно време присъстваха в медиите предимно със своите конфликти и неразбирателства, този път демонстрираха пълно единодушие. Те застанаха задружно зад това амбициозно споразумение. И малките островни държави, които страдат силно от парниковия ефект, се обединиха в името на климата. По инициатива на 60-хилядната република Маршалови острови в Париж бе сформирана коалиция от 79 бедни държави и ЕС. В последствие в нея се включиха Бразилия, Мексико и САЩ, което бе направо невероятно. А на финала и Индия и Китай престанаха да оказват съпротива, с което бяха премахнати и последните пречки пред това сензационно споразумение.

Майсторското постижение на Фабиюс

Надали някоя личност ще бъде споменавана в бъдеще толкова често във връзка с тази климатична конференция, колкото Лоран Фабиюс. Само няколко седмици след жестоките атентати в Париж, френският външен министър успя да постигне това, което мнозина други не биха могли: със стоическо спокойствие и огромни дипломатически умения той ръководеше тъй трудните преговори и предотврати всякакви възможни провали. Който си спомня катастрофалната равносметка от Конференцията за климата в Копенхаген преди шест години, знае много добре за какво става въпрос. Навремето датчаните успяха да допуснат всички възможни грешки, що се отнася до чувствителната тема за изравняването между богатите и бедните страни. Лоран Фабиюс успя да постигне точно обратното.

Резултатите от Париж са триумф и за често осмиваните екоактивисти, които още от конференцията в Рио де Жанейро през 1992 са неразделна част от процеса, направляващ международното опазване на климата. Тяхната критика често е твърде крайна и преувеличена, а изискванията им понякога са нереалистични. Назидателната им нотка и предупрежденията им към науката обаче играят важна роля в този процес. Конференцията е и триумф за ООН: организацията доказа, че е способна да се захваща с решаването на глобални проблеми.

Можем, стига да искаме!

Сега въодушевлението от Париж трябва да доведе до реализиране на сключените договорки: инвестициите трябва да бъдат пренасочени към възобновяемите енергии, а бедните държави трябва да получат обещаните им средства. Всъщност всичко това вече е започнало. Сега обаче този процес трябва да набере истинска скорост. Може би пък надеждата за днешния свят, заобиколен от все по-изострящи се конфликти и кризи, ще дойде именно от сферата на екологията. Тази конференция показа, че световната общност може да се захваща задружно с глобалните проблеми. Поздравления за Франция!