Коморовски и неговата либерално-консервативна партия "Гражданска платформа" символизират проевропейския избор на Полша, който е ориентиран към бъдещето. Нещо повече: той олицетворява един политически стил, залагащ на диалога и компромиса.

Загубилият кандидат Ярослав Качински обаче също постигна забележителен успех. 47% от подадените гласове представлява политически капитал, върху който неговата национално-консервативна партия "Право и Справедливост" може да надгражда за бъдещите парламентарни избори през 2011 година.

Една страна - два лагера

На вчерашните избори победата на Коморовски всъщност беше изкована от избирателите на левицата, на които изненадващият ляво-популистки завой на Качински от последните дни очевидно не се е сторил убедителен. Дори похвалите за социалната политика по времената на комунизма не му помогнаха да спечели техните гласове. Две трети от левите избиратели са поставили своето кръстче в изборната бюлетина срещу името на Коморовски.

Близките резултати на двамата кандидати сочат обаче, че Полша е политически разединена. Избирателите на Коморовски са предимно млади, добре образовани градски жители, докато мнозинството от по-възрастните и по-слабо образованите жители на селата са отдали предпочитанията си на Качински. Все пак изборният резултат на Качински не допуска да се говори за поражение. Като шеф на най-голямата опозиционна партия, той още дълго ще бъде сериозна алтернатива на либерално-консервативния лагер на министър-председателя Доналд Туск и бъдещия президент Бронислав Коморовски.

Ерата "Качински" не е приключила

Добрият резултат на Качински е също така предупреждение за сегашните управляващи във Вършава. Ако те толерират корупцията, ако допуснат растяща безработица или социална студенина в обществото, пътят към връщането на Ярослав Качински на власт ще бъде съвсем кратък. Ако той спечели парламентарните избори и получи мандат като министър-председател, Полша ще се люшне назад към времената на излишните вътрешно- и външнополитически конфронтации.

Затова изборът на Коморовски е добър не само за Полша, а и за цяла Европа, включително и за тъй деликатните германо-полски взаимоотношения. Външнополитическият опит, добрите контакти на европейско равнище и откритият и симпатичен нрав на бъдещия държавен глава ще превърнат Полша в стабилна опора на европейската политика. А това дава надежда за успех на бъдещото полско председателство на ЕС през 2011 година.