В цялата си най-нова история Полша никога не е била по-силно разединена, отколкото днес. През страната преминава истинска разделителна линия – от едната й страна се онези, които гледат напред и защитават демокрацията, извоювана след 1989 година, независимо от всичките ѝ недостатъци. От другата страна са привържениците на партията "Право и справедливост", които наричат всички инакомислещи „лоши патриоти” и си мечтаят за авторитарна държава. Между едните и другите лежи огромна пропаст и повечето явно са готови да скочат в разделителния ров, вместо да надскочат сянката си.

Името на консервативната управляваща партия "Право и справедливост" е и нейна програма. Тя се кълне, че защитава правото и справедливостта, но чии точно? На народа или на партията? С изумително самочувствие тя кове закони и премахва всички препятствия по пътя си. Сега е изправена пред най-голямата пречка – съпротивата на Конституционния съд.

„Право и справедливост” води в допитванията

Спорът се изостри, след като съдиите обявиха планираната правосъдна реформа за противоконституционна. В зрелите демокрации правителството по правило коригира курса си, включително и за да покаже, че зачита избирателите. Но във Варшава нещата стоят по различен начин. Ако тази неделя имаше избори, управляващата партия би получила повече гласове, отколкото двете големи опозиционни партии, взети заедно. Подобни съобщения опияняват правителството, което се чувства в правото си да игнорира дори решението на Конституционния съд , а по този начин и самата конституция. Пример в това отношение даде министър-председателката Беата Шидло. Според нея, Конституционният съд в момента изобщо няма право да взема решения, поради което тя отказа да публикува решението му в Държавен вестник. По този начин то не влезе в сила.

Мнозина са изненадани от острата конфронтация, но и от издръжливостта на протестиращите граждани. Всяка седмица хиляди поляци излизат по улиците. Понастоящем много от тях протестират пред правителствената сграда и със светлинни прожектори изписват на стената своя призив: "Беата, отпечатай този текст!". Само частните телевизии информираха за това, докато държавната медия говори за „недопустимите действия на конституционните съдии".

Въпросът е, колко дълго може да издържи "Право и справедливост" на засилващия се натиск от обществото, а и от чужбина. Този уикенд Венецианската комисия към Съвета на Европа ще публикува своя доклад за състоянието на правовата държава в Полша. Варшава сама помоли да бъде изготвен подобен доклад, след като ЕК започна процедура за спазването на правните принципи в страната. Правителството на "Право и справедливост" се надява, че оценката ще е благоприятна. От изтеклите информации обаче става ясно, че Венецианската комисия смята дори демокрацията в Полша и спазването на човешките права за застрашени.

Корекция на курса или конфронтация?

Правителството реагира панически. Вместо да се опита да укроти емоциите, то обяви, че Венецианската комисия била "само консултативен орган". С това явно иска да прикрие собственото си безсилие. Какво да очакваме - корекция на курса или нова конфронтация? Първото би било разумно и прагматично, но второто е по-вероятно. Това обаче ще има опустошителни последици - конституционна криза, държавна криза, анархия в съдебната система – възможни са всякакви сценарии.

Това е известно на прагматиците в партията на Качински. Те и бездруго се ядосват от това, че лидерът на партията управлява като самодържец, при това без да носи бремето на политическата отговорност. Вероятно е само въпрос на време, докато прагматиците успеят да се еманципират. Това имаше предвид и председателят на Европейския съвет Доналд Туск по време на срещата си с полския президент Дуда. В стила на реториката от "Междузвездни воини" той заяви, че „никога не е късно да преминеш на страната на светлата част на силата”. Напълно вярно, стига отговорните хора в "Право и справедливост" да не чакат твърде дълго, защото иначе цената ще се плаща не само от правителството, а от всички поляци.