Създаден от Съвета на Европа още през 1959 година, Съдът в Страсбург бди над съблюдаването на Европейската конвенция за правата на човека. Помощта на Съда може да потърси всеки гражданин, независимо дали идва от държава, която членува в Съвета на Европа. Достатъчно е неговите права, произтичащи от Конвенцията, да са нарушени на територията или под юрисдикцията на една от страните-членки. В ролята на нарушител най-често е съответната държава и в тези случаи Съдът, подобно на Робин Худ, изпълнява ролята на “защитник на слабите”.

Кои страни седят най-често на подсъдимата скамейка?

През изминалия половин век от съществуването си Съдът е произнесъл над 10 хиляди присъди. Най-много нарушения на Конвенцията са констатирани в Италия - 18,47%, Турция – 18,33%, Франция – 6,99%, Русия – 6,08% и Полша – 5,99% от случаите. Учудващо е, че класацията води не Турция, а страна от Европейския съюз – Италия. Но “провиненията” на Италия са най-вече нарушения на чл. 6 от Конвенцията, гарантиращ правото на справедлив съдебен процес, и засягат главно продължителността на италианските процеси.

България подписва и ратифицира Конвенцията през 1992 година. За периода 1998-2008 срещу страната са водени 218 дела и в 202 от случаите Съдът е констатирал нарушение на Конвенцията. В Германия, чиито жители десетократно надхвърлят жителите на България, за същия период констатираните нарушения са били едва 62.

До къде стигна българското “църковно дело”?

В решението си от 22 януари т.г. Съдът счете, че България е нарушила чл. 9 от Конвенцията и се задължава да плати 8 хиляди евро за разноските по делото, без да регламентира размера на евентуално обезщетение на алтернативния синод.

Това “решение по същество” щеше да стане окончателно след три месеца на 22 април, ако една от страните по делото не бе поискала препращането му до Голямата камара на Съда. Един ден преди изтичането на срока, на 21 април, българското превителство поиска препращането на делото към Голямата камара, но на 5 юни това искане бе отхвърлено от Съда и така решението за разноските по делото стана окончателно. Остава неразрешен въпросът за обезщетението на алтернативния синод. До 5 септември страните по делото имат възможност или да се споразумеят доброволно помежду си, или - ако това не стане до тази дата - да изпратят в Страсбург своите становища по въпроса за обезщетението.