Германската политика в момента активно се занимава с работата на Службата за защита на конституцията. След като беше разкрита серия от расистки убийства, се оказа, че Службата дълго време е игнорирала следите, водещи към организираната неонацистка група. В хода на разследването един служител унищожил архиви и датирал това унищожаване с почти година по-рано - тоест, към момент, когато групата още не е била разкрита. С две думи: по всичко личи, че вътре в Службата за защита на конституцията хора се опитват да прикрият или своята бездарност и некадърност, или по-лошо - свои съмнителни действия. В резултат шефът на службата си подаде оставката, за което политиците единодушно съжаляват, но и го поздравяват. Хайнц Фром си тежеше на мястото, но някой трябваше да поеме отговорността - и той го стори.

Там нищо не е такова, каквото изглежда

И в България периодически избухват скандали, свързани с тайните служби. Тъй че сегашният германски пример поражда закономерния въпрос: дали пък няма някаква матрица, по която службите непрестанно пораждат скандали? Да, най-вероятно има и тя се казва „тайна власт”. Тези служби живеят в постоянно състояние на параноя, в един свят, състоящ се от многобройни криви огледала, оглеждащи се едно в друго. Там нищо не е такова, каквото изглежда, там непрекъснато се произвеждат двойни и тройни схеми и карамболажи. От друга страна: демокрацията е публична власт, делегирана от избирателите. Тя не е съвместима с тайната власт на бледи и личностно раздвоени агенти, които вече сами не знаят кой е приятел и кой - враг, кой е съюзник, а кой - конкурент. Тъкмо поради това никой не е сигурен, че няма да го подслушват и следят, никой не е сигурен, че това ще се върши по закон, никой не е сигурен, че политиците, които трябва да контролират службите, действително държат юздите в ръцете си. Изобщо - тайните служби винаги и навсякъде по света имат ярко изявена склонност да се еманципират от своя политически контрольор, да си правят каквото искат, а после да замазват и заличават. Точно както се случи сега в Германия.

Как обаче да се овладее тази тенденция, как да се впишат тайните служби в демократичната постройка? В момента в Германия дори се чуват предложения да бъде закрита Службата за защита на конституцията, която била реликт от времето на Студената война и вече не ставала за нищо. Разбира се, дотам няма да се стигне, но си струва да се замислим и над този аргумент. Защото всички служби на някогашния Варшавски договор и на тогавашния НАТО все още носят инерцията от Студената война и все не успяват да вземат завоя към съвремието. Водят се какви ли не дискусии за новите им задачи, най-вече в борбата срещу тероризма, срещу организираната престъпност и трафиците, срещу промишления шпионаж. Но за тази цел са необходими законодателни промени - и в Германия, и в България, и другаде из Европа. Именно защото в сегашния си вид тайните служби са продукт не само на Студената война - те са продукт на традиционните национални държави, техните корени са в 19-ти век и по-рано, а в една обединена Европа днес това е архаизъм. В тази обединена Европа те наистина могат да поемат други, много по-важни задачи от това да следят политически противници и чужди шпиони.

Трябва им нова философия

Казано съвсем накратко: първо, тайните служби трябва най-после да се подчинят на ефективен политически контрол и да станат максимално прозрачни. Второ, време е да се преосмисли философията им. Тоест - и разузнавателните служби, и службите за защита на конституцията постепенно да се трансформират в информационни отдели, в звена за наблюдение и анализ, а оперативните им функции (доколкото ги е имало) да преминат в ръцете на полицията. И трето, международна интеграция в рамките на ЕС и на НАТО. Защото съгласете се, че звучи малко нелепо да наливаш пари, за да шпионираш примерно своите партньори в тези две организации. И най-важното, което извличам от скандала в Германия: не можеш да защитаваш правовата държава, като същевременно нарушаваш свещените й правила, законите. Това те лишава от всякакъв авторитет и доверие, увисваш във въздуха. Тоест, тайните служби са длъжни да работят в рамките на правовата държава и да спазват законите. Не ги ли спазват, от тях няма никакъв смисъл.

Автор: А. Андреев, Редактор: Д. Попова-Витцел

Съвместно с предаването "Светът е седем" на БНТ