Берлускони, Монти, Лета, Ренци, Джентилони, а сега, навярно само за няколко месеца: Котарели. Дори само списъкът на италианските министър-председатели през това десетилетие показва по какво тази страна се отличава от останалите (големи) държави в ЕС. Там хаосът и нестабилността винаги дебнат зад ъгъла - същото се случва и в момента. При това италианската икономика далеч не изглежда толкова зле.

Но как да се сплотят силите за нужните основополагащи реформи, след като на всеки италиански кабинет хронично му се клати столът? А за ЕС съвсем нямаше да е зле, ако Италия беше силен, предвидим фактор, който мощно работи за бъдещата дееспособност на Евросъюза. В момента обаче страната губи може би най-важния си капитал: доверието. Подяждат го многобройни нови рискове. И ако наесен действително се стигне до нова предизборна борба, съсредоточена главно около европейското бъдеще на Италия, избирателите ще бъдат изправени пред екзистенциално решение. Европейският небосклон, който напоследък леко беше просветлял, сега отново притъмнява.

Клаус-Дитер Франкенбергер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main