"На гарата ни наблъскаха в един товарен вагон за добитък. На дървените скари, върху които лежахме, нямаше нищо, затова постилахме дрехите си отгоре". Тези думи съпровождат фотоизложбата „Заповед 7161. Свидетелства на очевидци за една депортация", показана в Румънския културен институт в Берлин. Около 70 000 етнически германци са депортирани от Румъния в СССР в началото на 1945 година. С принудителния си труд те е трябвало да допринесат за възстановяването на Съветския съюз. В периода 2012-2015 година люксембургският фотограф Марк Шрьодер среща и заснема 40 оцелели. Изложбата е елемент от визуалната памет за една почти непозната в Германия глава от следвоенната история на Европа.

Колективна памет

Януари 1945, четири месеца след като Румъния се отказва от съюза с Хитлер и застава на страната на Съюзниците, румънското правителство удовлетворява искането на Сталин да бъдат депортирани в СССР етническите германци. Обвинението срещу тях е, че са помагали на нацистите и носят вина за военни престъпления.

Искането за депортация засяга всички трудоспособни мъже на възраст между 17 и 45 години и всички жени между 18 и 30 години. Изселването им става по план, съгласуван между румънското правителство и съветските власти. Много от депортираните умират в СССР в резултат на тежките условия на труд, ниските температури и глада. Оцелелите са пуснати на свобода през 1949 година.

Изложбата в Берлин показва част от документалния проект на фотографа. Тя съдържа чернобели снимки и портрети, както и истории за травматичните преживявания в съветските трудове лагери. Снимките и спомените на оцелелите пресъздават историята на една голяма трагедия.

„Голямата част от хората навярно са ми разказали дори повече, отколкото на собствените си семейства. Мисля си, че подобни трагични преживявания рядко се обсъждат в семейството. Хората са преживели невероятни страдания, неизлечими травми, невъобразими неща", казва фотографът.

„Свекърва ми каза, че трябва да отида, защото иначе ще вземат нея": една от жертвите на депортацията, чиято история е разказана в изложбата, е била бременна, когато я откарват. В съветския лагер бебето ѝ умира. Там тя започва да се грижи за новороденото дете на друга жена, която не го искала. Така ѝ се открила възможност да се върне в Румъния, защото майки с кърмачета били пускани обратно. По пътя обаче умряло и второто бебе.

Паметта се пробужда

Разтърсващи истории, разказани чрез снимки и текст. Лагери за принудителен труд, смърт и глад. „Когато нямах нищо за ядене, вдишвах пушек. Дърпах езика си назад и започвах да дъвча. Ядях слюнка с пушех и си мислех за наденици", пише носителката на „Нобелова награда" за литература Херта Мюлер в романа „Разлюлян дъх", пресъздаващ историята на поета Оскар Пастьор.

Изложбата в Берлин е съпътствана и от четения на романа, който разказва за ужаса на сталинисткия  ГУЛАГ. Майката на Херта Мюлер също е била сред депортираните етнически германци от Румъния. Дълго време историята на тези хора остава почти неизвестна, включително и в Германия. По времето на комунистическата диктатура в Румъния темата е била табу. Едва след падането на режима на Чаушеску тя е можела отново да бъде обсъждана.

През последните десетилетия споменът за тези трагични съдби отново се пробужда. Отварят се архиви, организират се мероприятия в памет на жертвите. Оцелелите от лагерите, както и историци, журналисти, политици и хора на изкуството искат обществото да знае за Сталиновата „Заповед 7161" и нейните последици. Според румънски медии, около 20% от депортираните в съветските трудови лагери така и никога повече не се завръщат. Около 180 жертви на депортацията и днес живеят в Румъния.

*****

Вижте и това видео на ДВ: