Хилмар Цайсиг стои на пристанището в Галвестън, на няколко километра южно от петролната метрополия Хюстън в Тексас. От 1978 година германският юрист работи там като консултант и лобист на петролната индустрия. Почти всичко в Тексас се върти около петрола, а експертът смята, че тенденцията ще се задържи още дълго. "В Германия говорят за "енергиен обрат" и са обявили края на петролната ера, но това няма да се случи нито сега, нито при поколението на нашите деца и внуци", предрича Цайсиг и показва на група германски журналисти две огромни петролни платформи, докарани от Мексиканския залив за редовна поддръжка. Добивът на петрол и природен газ отбелязва истински бум в Тексас. Половината от всички американски сондажи се правят именно в този щат. В Тексас има 150 000 инсталации за добив на петрол, както и 100 000 - за природен газ. В цяла Германия има не повече от 30.

Фракингът: Германия е критично настроена, а САЩ го смятат за нещо нормално

Сегашният енергиен бум на Америка е свързан с фракинга. При т.нар. "хидравлично разбиване", в земните недра под високо налягане се вкарват милиони литри вода, смесена с кварцов пясък и различни химикали. Чрез тези сондажи се разкъсват шистовите пластове и се освобождава съдържащият се в тях природен газ или нефт. В Германия не гледат с добро око на фракинга. Критиците на метода се опасяват от замърсяване на почвата и подпочвените води. Експерти говорят и за опасността от земетресения. Правителството в Берлин наскоро гласува закон, който регламентира условията, при които може да се използва фракинг, само че тези условия са толкова многобройни, че на практика те по-скоро го забраняват, отколкото да го разрешават.

Фракингът промени из основи енергийната политика на САЩ. През последните десет години вносът на природен газ е намалял с 32 процента, а вносът на петрол от Саудитска Арабия - наполовина. Политиците и експертите в САЩ дори се надяват, че страната скоро ще може съвсем сама да покрива енергийните си потребности.

Напоследък обаче се появиха и проблеми. Поради наличието на големи количества нов петрол, от средата на миналата година цените на световните пазари намаляха почти наполовина. В миналото страните от ОПЕК и Саудитска Арабия намаляваха добива, за да задържат цените високи. "Саудитска Арабия вече няма толкова власт, колкото едно време. Сега тя се опасява да не загуби пазарните си дялове. В момента наблюдавеме изместване на глобалния петролен пазар на Запад. САЩ, а така също Венецуела и Мексико ще увеличават своите добиви", предрича енергийният експерт Джим Крейн от университета "Райс" в Хюстън. А какво ще стане с опазването на климата? Не трябва ли да се откажем от петрола? Джим Крейн само повдига рамене: "Всичко зависи от пазарните условия", казва той.

Идеологически или пазарни решения?

В Тексас всичко се върти около петрола и природния газ. Навсякъде има рафинерии, сондажни кули, химически концерни. Търсенето на петрол и газ има стари традиции на това място. Онези, които подхванат този бизнес, първо трябва да инвестират по няколко милиона долара на личен риск, преди изобщо да започнат да извличат някакви печалби. Мнозина се и провалят, но тези, които успеят, печелят истински. Опасностите от фракинга не остават незабелязани и в САЩ. На някои места дори бяха организирани сериозни протести, но мнозинството от тексасците са свикнали с петролните сондажи край къщите си. "Децата играят до тях и никой не се чувства застрашен", твърди известната журналистка Барбара Шук, която пише по проблемите на енергетиката.

В Тексас се експлоатират и възобновяеми енергийни източници, има например множество ветрогенераторни паркове. Петролната и газова индустрия обаче имат категоричен превес, а запасите от "черно злато" стават по-големи, защото методите на добив чрез фракинг са много по-ефикасни. "Германците се отказват от атомните централи и дават предимство на вятърната и слънчевата енергия, но това е чиста идеология, която няма нищо общо с реалностите на пазара", твърди Хилмар Цайсиг.