Международният ден на жената се отбелязва за първи път през март 1911 година в Копенхаген - по инициатива на германската социалистка Клара Цеткин. Оттогава насам се празнува всяка година. Но е имало и прекъсвания. В нацистка Германия например е бил забранен. Затова пък беше много важна дата в календара на бившия Източен блок. В редица бивши съветски републики и до днес е официален празник, а на този ден жените в Китай работят само до обяд.

От 1911-та до днес са се променили доста неща. От 1918-та насам германките имат избирателно право, а от половин век насам жените в Западна Германия могат да започват работа, без да е необходимо писменото съгласие на мъжа. А, и да не забравим, че на жените вече им е позволено да играят и футбол - от 1970-та насам. А от 1997-ма мъжете вече подлежат на наказателно преследване, ако изнасилват съпругите си. Но дали всичко това е достатъчно? И как да разберем кога е време да прекратим битката за повече женски права?

Може би когато:

- престанем да се питаме дали е необходимо да има и граматически коректна форма за обозначаване на длъжности като министър-председател/ка/, канцлер/ка/, министър/ка/, президент/ка/. С окончанието "ка" тези думи звучат наистина доста екзотично - може би защото и присъствието на жените по тези постове е сравнително ново явление.

- когато престанат безсмислените дебати за това дали е редно две жени да стоят начело на една държава - съответно като президент/ка/ и министър-председател/ка/, без в същото време да се пита защо заемането на същите позиции от двама мъже не предизвиква възражения.

- когато престанат шегичките по адрес на "женската квота" и когато всички осъзнаят, че хората, заемащи високи постове, трябва да бъдат избирани според способностите им, а не според техния пол.

- когато никоя жена по света не се чувства принудена да се откаже от плановете си да има деца поради опасения, че заради това ще изгуби работното си място.

- когато майчинството престане да води до обедняване.

- когато жените престанат да получават по-ниски заплати от колегите си от мъжки пол.

- когато всяка жена може да пътува до всяко кътче на света по всяко време на денонощието, без да трябва да се страхува от нападения и изнасилвания.

- когато всяка 14-годишна девойка започне да се харесва такава, каквато е, вместо да се сравнява с мършавите манекенки.

- когато мъжете престанат да принуждават жените си да ходят забулени.

Тогава и подобни коментари ще станат излишни. В този смисъл: честит осми март!

АГ, ДПА, РБ, ЮГ, ТАЦ, ИП, Б. Узунова; Редактор: Д. Попова-Витцел