Туристите, дошли да видят смяната на караула пред Бъкингамския дворец в Лондон, попадат на нещо пределно неочаквано - главата на единия от войниците е увенчана с индийски тюрбан, а не с традиционния за охраната на кралския дом калпак от меча кожа. Тази промяна е сигурен знак за извършващата се културна революция, убеден е Томас Кийлингер.

Но културната революция тръгва не от самата кралица, а по-скоро от британското общество - в случая Нейно величество просто се съобразява с общата тенденция. Както показва актуалното преброяване на населението, за последните 10 години на Острова са пристигнали 4 милиона чужденци, от които 1 милион - в столицата Лондон, чието население се е увеличило от 7,3 на 8,2 милиона души.

"Чистокръвните" прогресивно намаляват

Белите британци за първи път са малцинство - техният дял от населението на града вече е само 45 процента. За сравнение: при предишното преброяване от 2001 година те все още са били 58 на сто от жителите на Лондон. Сега бялото население надвишава другите раси единствено покрай преселниците от Полша и други страни от Източна Европа, които съставляват 13 процента от всички лондончани. Тенденцията обаче е ясна - британската столица все повече се превръща в дом за хора от различни раси, като вече 37 на сто от гражданите на Лондон не са родени на Острова.

Всъщност явлението е описано още от Даниел Дефо в известното му произведение "Чистокръвният англичанин" от 1701 година. Но за разлика от онези времена, в които на Острова са пристигали изключително и само бели хора, днес Великобритания прилича по-скоро на пъстра палитра, в която съжителстват хора от различни раси и култури. Именно това кара германския кардинал Валтер Кашпар да възкликне: "Когато слизам на летище Хийтроу, се чувствам така, сякаш съм попаднал в Третия свят".

Неперфектната обетована земя

Трябва да признаем, че кардиналът донякъде е прав, пише Кийлингер. Защото неудържимият приток на все повече и повече имигранти към големите британски градове - и най-вече към метрополиите Лондон, Бирмингам и Манчестър, води след себе си и проблеми, характерни за развиващите се страни: недостиг на жилища, обременена и недобре функционираща социално-осигурителна система, ниско качество на училищното образование, претоварена инфраструктура, задръстени улици.

Англия определено плаща висока цена, за да поддържа имиджа си на страна на имигрантите, без паралелно това да е подплатено и със съответните мерки, включително на политическо ниво. Либералното отношение на британците към преселниците е само на думи - делата често изостават. Или направо липсват.

АГ, ДВ, ТК, Е. Лилов; Редактор: Б. Михайлова