Турция има проблем с високия си дефицит в платежния баланс. Съответно висока е зависимостта от чуждестранния капитал и уязвимостта спрямо вероятното внезапно изтегляне на този капитал. В тази ситуация за страната би било много полезно да пести повече. Но случаят е точно обратният.

Никой не се съмнява в светлото бъдеще

Турция отбеляза много бурен растеж през последните десет години, което принципно би трябвало да доведе и до ръст в спестяванията, но вместо това дялът им постоянно намалява. Ако през 90-те години квотата все още представлява 23,5 процента от брутния вътрешен продукт, то в периода между 2000 и 2008 г. стойностите спадат до 17 процента, а най-ниското ниво от 12,7 на сто е достигнато през 2010. Тенденцията може да бъде обяснена само със силното свиване на частните спестявания, докато през същото това време държавата е увеличила резервите си.

Турция изглежда жертва на собствения си успех. Проведените след тежката икономическа криза от 2001 г. структурни реформи доведоха до значително укрепване на икономиката. Намаляха и лихвите, и инфлацията, а с нормализацията на икономиката бе значително улеснен и достъпът до кредити. Доверието, че това развитие ще продължи в същата посока, е голямо, поради което навсякъде потреблението се финансира и с очакваните бъдещи доходи.

Спестеното "под дюшека"

Все пак турците не е съвсем като да не пестят. Както пише Световната банка в разпространено наскоро проучване, голяма част от спестяванията се намират "под дюшеците", обичайно под формата на злато, бижута, часовници, пари в брой или под формата на неформални заеми, дадени на приятели или познати. 15 процента от домакинствата признават, че притежават запаси от злато. Тези средства не стигат до официалната банкова система. И ако правителството иска да насърчи гражданите да спестяват, би трябвало най-напред да има предвид, че 26 милиона от възрастните турци все още изобщо нямат банкови сметки.

АГ, ДПА, НЦЦ, ТФ, Б. Михайлова/ Редактор: Б. Рачева