”Така никога няма да влезем в Европа,” с тези думи турците се карат на онези нахалници, които пререждат опашката пред касата на метрото в Истанбул. И служителката на летището, която се опитва да убеди пътника, че при три куфара все пак трябва да плати за свръхбагаж, също казва: ”Е бъдете поне малко европеец, де!” С две думи: Европа все още е съвременна цивилизационна цел на онази Турция, която създаде Мустафа Кемал Ататюрк.

Един шофьор отговаря така на въпроса защо иска страната му да влезе в ЕС: ”Ами просто не искам да ме експлоатират и шест дни в седмицата да работя по 12 часа за никакви пари.” Вярно, мнозина турци свързват Европа и с друго: с демокрацията и с човешките права. От един студент чух: ”Искам да получим правото на закрила, когато полицията издевателства над нас.” Напоследък дори за преминаване на червено минувачите могат да те обвинят, че не си европеец. И това не е чудно: сред турците Европа винаги е минавала за символ на цивилизацията и дисциплината, на благоприличието и чувството за отговорност.

За правителството на премиера Реджеп Таийп Ердоган Европа е спасителен бряг. Ердоган знае, че той и партията му ще се провалят, ако на своята среща на високо равнище през декември ЕС не предложи на Турция присъединителни преговори. В момента Европа е най-дискутираната и най-оспорвана тема във всички турски медии. В почти епически тон се обяснява кой европейски политик какво бил казал за Турция, коя европейска страна подкрепяла Анкара и коя можело да се окаже опасна пречка. Внимателно се регистрира всеки детайл. Все пак турците обръщат най-голямо внимание на Германия, която все още минава за локомотив на турското европрисъединяване. Съответно – тъкмо аргументите на германските противници на турското членство са и най-болезнени.

Още от епохата на разцвет на Османската империя Европа евинаги е била магическо понятие за турците. Подписаното през 1963 година споразумеине за асоцииране с тогавашната Европейска общност е просто логическо следствие от пътя на Турция, която географски принадлежи само с малка своя част към Европа, но политически е ориентирана изцяло към стария континент. Молбата на Турция за приемане в ЕС беше подадена още в далечната 1987 година и сега турците очакват, че почти 18 години по-късно ще прекрачат в следващата фаза и ще започнат преговори. За да не се изпари европейската мечта, Ердоган е заложил всичко на реформите. Променя се конституцията, променят се законите, взимат почти революционни решения като премахване на смъртното наказание или строго преследване на провинили се полицаи. В зародиш се задушават опитите на крайните ислямисти или нанационалистите да спъват европейските усилия на кабинета – пресен пример е дискусията отпреди няколко седмици по предложението да се криминализира прелюбодейството.

В рамките на този процес Ердоган натрупа такова тактическо умение, което предизвиква уважение дори сред противниците му. Той ту се кара с европейците, които се били бъркали в турските вътрешни работи, ту се появява в Брюксел, обещава отстъпки и успокоява европейската общественост.

През последните дни в навечерието на публикуването на доклада Ердоган играе ролята на турски патриот и призовава колегите си към мъжество на фона на опасенията, че към Турция ще бъдат поставени такива изисквания, каквито не е имало към никой друга страна-кандидатка. Според премиера, Анкара вече е изпълнила копенхагенските критерии, сега остава да докажа прилагането им в практиката. Политическите елити в Турция обаче очакват, че преговорите за еврочленство ще траят дълго и ще предизвикат много кризи в отношенията между страната и ЕС. Тъкмо по тази причина някои кръгове са доста скептични. Ляволибералният вестник Джумхюриет предупреждава, че Турция е заплашена от политика на капитулация и отказ от собствените си интереси. В коментара се казва дословно: ”Европа нито има намерение да приема Турция, нито пък официално да й откаже. Европа води политика, чрез която да не изгори нито шиша, нито кебапа.”