Дали това е краят на революцията? В Тунис и Египет изборите бяха спечелени от ислямистите; в Йемен президентът Салех все още упражнява голямо влияние чрез семейството си; сирийският президент Асад се държи на власт със старите изпитани методи.

Колкото и разбираеми да са скептичните изявления, те отразяват само част от арабската действителност. Скептицизмът се подхранва от наблюдението, че възникващият "нов ред" в Северна Африка не отговаря на желанията на западняците Ориентът да стане като Европа. Ала това никога няма да стане. В Европа явно все още не са разбрали, че ислямът, като религия и още повече като култура, не бива да се разглежда като обект на западните наставления и опити за "моделирането" му, защото той отстоява убедително своята специфика и самостоятелност.

Прекалено много, прекалено скоро

Когато преди малко повече от една година тунизийският търговец Мохамед Буазизи се самозапали, с което предизвика "жасминовата" революция, никой не можеше и да си помисли, че в арабския свят ще настъпят такива промени. Тунис се отърва от своя диктатор, Либия също. Египетският "фараон" Мубарак изгуби властта си и е изправен пред съд. В Йемен, въпреки всички финтове, този месец Салех ще трябва да сдаде властта, а в Сирия е под обстрел една от най-бруталните тайни служби в региона.

Нима това може да се нарече провал? Нека не забравяме как се развиха революциите и в Европа. В арабския свят днес е в ход един процес, който демонтира ориенталската деспотия, с всичките й краски и разновидности. Деспотията съществува още от времето на фараоните и макар модерният свят да придаде голямо ускорение на живота там, трансформацията на арабския свят ще продължи с десетилетия. Арабската революция се е провалила само в очите на онези, които очакват прекалено много, прекалено скоро.

Необходимо е да не се забравя и туй, че в различните страни на региона съществуват различни изходни условия. Неслучайно новият ред отиде най-далече във франкофонски Тунис. Не е случайно и това, че в Египет промените вървят така трудно. Там още от завземането на властта от мамелюците преди 800 години управляват - при сменящи се династии и идеологии - военни касти. Египет е една нация, която се държи от военните. Как може да се очаква всичко това да се промени само за няколко месеца?

Чековата книжка все още помага

Ако не се лъжем, борбата в и за Сирия ще бъде фокусът на събитията през втората година на арабската революция. В тази страна са налице много специфични условия, свързани с нейната съюзническа система (Русия, Китай, Иран), както и с това, че режимът на Асад все още се ползва с подкрепа от сравнително широки кръгове на населението - особено от религиозните малцинства.

Прави впечатление, че богатите на петрол арабски монархии - с изключение на Бахрейн - се оказаха почти незасегнати от революционните вълнения. Освен на голямото благосъстояние и на някои козметични отстъпки, това се дължи явно на традиционната бедуинска култура, чиито властови структури не се възприемат като прекалено потиснически. Останалото - все още - се оправя с чековата книжка.

АГ, ФАЦ, ДПА, С. Гяуров, Редактор: М. Илчева