"Разбивайте черепите им с камък; колете ги с ножове; прегазвайте ги с колите си; хвърляйте ги отвисоко; душете ги и ги тровете" – такива са препоръките, които дава говорителят на т.нар. "Ислямска държава" (ИД) Абу Мухамад ал Аднани в едно видеопослание до симпатизантите на терористичната организация. Във видеото, появило се през септември миналата година, той допълва, че "войниците на ИД" трябвало да атакуват най-вече "подлите и мръсни французи", но и всички останали "неверници" от други държави също били легитимни цели.

Съдейки по станалото в Орландо и в Париж, гореспоменатото послание явно дава плодове. И двамата извършители признаха, че са привърженици на ИД, и двамата са били познати на службите за сигурност в съответните страни. Въпросът, който възниква в тази връзка, е как да се действа спрямо лица, които са стари познайници на службите или пък сами са признали, че симпатизират на ИД?

За "хлабавата структура"

Още по-важен е въпросът: Как да се идентифицират хора, които са готови да извършат терористичен удар в името на ИД? "По дефиниция мрежата е нещо, в което няма йерархия и формални структури", казва изследователят на тероризма Петер Нойман пред ДВ. "Това са хора, които се познават помежду си, например поради това, че са били заедно в чужбина; от това, че са се срещали някъде в джихадистките среди и после постепенно са активизирали контактите си. Във всеки случай не става дума за формални структури", добавя той.

В западните страни и най-вече във Франция силата на ИД се дължи именно на липсата на формални структури. Затова потенциалните симпатизанти и бойци могат много по-трудно да бъдат идентифицирани, отколкото ако бяха част от йерархически изградена организация. Тази "хлабава структура" е съзнателно търсена. "Nizam, la tanzim" гласи прочутата формула на сирийския джихадист Абу Мусаб ал Сури, теоретика на този избуяващ тероризъм: "Система, но не организация" – което ще рече, че джихадистите създават постоянно променяща се мрежа, която се гради върху лични контакти и е хлабаво структурирана. Предимствата на този тип система са, че всеки може да влиза в нея и после да я напуска, и най-вече – да действа независимо от останалите.

Da'wat al-muqawamah al-islamiyyah al-'alamiyyah ("Апел за глобална ислямска съпротива") беше наречен обхватният компендиум на ал Сури, в който той представи своята теория за джихада. В него има два основни дяла – един идеологически и един стратегически. Идеологията е насочена към това да бъдат заклеймени "американско-еврейските кръстоносци", които според ал Сури разрушават ислямския свят. Това ставало чрез "разпространяването на една култура на разложението, на пошлостта, на прелюбодеянието и антиморала, на разголването, на голотията, на смесването на половете и други видове социална корупция".

Срещу тези неща трябвало да се води борба, пише ал Сури, и то чрез онази безгранична война, за която става дума в заглавието на неговата книга. Цели имало достатъчно и най-различни: политици и военни, икономическите инфраструктури като летища и пристанища, железопътни гари, мостове, автомагистрали, както и спирки на метрото и туристически обекти. Подходящи били също военни бази и компютърни центрове, както и т.нар."меки цели" като медии или техни представители. Всичко това, според ал Сури, служи на отбраната на исляма, която трябвало да се води с възможно най-голяма твърдост: "Онзи вид атаки, който докарва държави и правителства до колапс, е свързан с масови убийства на цивилни граждани. Това става като се атакуват масови събирания на хора, така че да има максимален брой човешки жертви." Подобен вид атаки, според ал Сури, са лесни за осъществяване поради наличието на голям брой подходящи обекти. "Например пълни спортни арени, значими социални мероприятия, които се организират един път в годината, големи международни изложения, препълнени пазарни площади, небостъргачи или просто сгради, в които има много хора."

Ал Сури, за когото се предполага, че е роден през 1958, е живял дълги години в Европа. Смята се, че той е участвал активно в планирането на атентатите срещу регионалните влакове в Мадрид през март 2003, при които загинаха над 190 души и бяха ранени над 2000. Дирята на ал Сури се загуби преди няколко години нейде из затворите на режима на Асад.

"Меките цели" в западния делник

Днес неговите идеи се разпространяват от едно младо поколение, което е израснало с основната медия на настоящето – интернета. Един от най-популярните клипове в този жанр публикува произхождащият от Сенегал французин Омар Диаби, с псевдоним Омар Омзен. "19 HH" се казва клипът, чието название също представлява кодирана препратка към тероризма. "HH" е съкращение от "Histoire de l´Humanité", в превод "Историята на човечеството", а цифрата 19 символизира 19-те атентатора, участвали в терористичните атаките срещу Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001. В клиповете Омзен твърди, че има световен заговор срещу исляма: "Те са в състояние да манипулират нещата в зависимост от своите представи и да направляват масите натам, накъдето им е угодно…. В името на т.нар. сигурност се води пропаганда срещу исляма!" Омзен беше смятан за един от най-големите вербувачи на джихадисти в Сирия. Той загина там през август 2015.

Ал Аднани, ал Сури и Омзен – трима от най-опасните активисти на световния джихад и на една война, която все повече се насочва срещу т.нар. "меки цели" в ежедневието на Запада. В тази война може да има място и за социално декласирани хора, за отчуждени от обществото индивиди – от сорта на атентаторите от Орландо и Париж. Дребни престъпници и невротици вече водят джихад – и точно в това се състои трудността те да бъдат спрени.