1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Галин Стоев: "Властта е сляпа за собствената си катастрофа"

27 август 2020

"Посредственост властва на всяко едно ниво в българската държава. Посредственост и поголовно обезкултуряване." Разговор с известния български режисьор Галин Стоев, който написа писмо на Борисов.

Галин Стоев
Известният български режисьор Галин СтоевСнимка: BGNES

ДВ: Г-н Стоев, обърнахте се към премиера Борисов с отворено писмо, което бе цитирано от редица медии в България. Какво Ви провокира да го направите?

Галин Стоев: Това е резултат от дългогодишен процес, в който постъпателно се трупаха негативизъм и възмущение от стратегията и философията на едно недопустимо, според мен, политическо поведение. Протестите канализираха достатъчно гняв и в този случай просто трябваше да намеря адекватна форма на изказ, която да не е в тона на обичайната чернилка.

Аз, както и всеки друг, имам правото да я изразя, но нямам правото да натоварвам четящия с нея, нито да го унижавам, защото това би превърнало писмото ми в обикновен акт на нарцисизъм. А такива има достатъчно и без принос от моя страна. Друг е въпросът, че адресатът на това писмо е формален - то е писано не толкова, за да го чете той, а за да го прочетат колкото може повече хора. Целта е да се формулират и освободят думи, които така или иначе вече съществуват в съзнанието на огромно количество хора.

ДВ: Наричате протестите “изблик на социална енергия” и смятате, че премиерът е очаквал той да “отече в плаващите пясъци на родните непукизъм, нихилизъм и безволие”. Какво Ви дава надежда, че този път непукизмът, нихилизмът и безволието няма да надделеят?

Галин Стоев: Няма гаранция, че това няма да се случи. Избликът по своята природа е ограничен във времето, той няма как да е константен. Но той е сериозен сигнал за случващото се на едно по-дълбоко ниво и именно този сигнал управляващите се опитват да изкривят и омаловажат. Затова е изключително важно да се насърчава съзнателност и да се напомня, че независимо кой е на власт, коректив винаги има. Той е етичен и се основава на централни морални принципи, на базата на които обществото е постигнало консенсус. Когато тези принципи са погазени, гражданите имат не просто правото, но и задължението да се противопоставят.

Убеден съм, че сме свидетели на появата на нова критична маса, която възприема света с много по-широк поглед от този на политиците, които я управляват в момента. Тези мислещи жени и мъже вече знаят, че правовата държава е реално възможна, защото самите те са я виждали и сега си задават логичния въпрос: защо и ние да не можем да я постигнем.

ДВ: Един от двигателите на протестите са младите българи, живеещи в чужбина, които заради пандемията се озоваха това лято в България. Отбелязвате го и Вие в писмото. Вие също живеете на Запад и имате дългогодишна кариера там. Какво продължава да обръща погледа Ви към България?

Галин Стоев: Бих казал, че човек е свързан с родината си на клетъчно ниво, свързан е с езика и с културата, която го конституира. Това е мощна връзка, която с времето и натрупания опит ти помага да декодираш родната ситуацията от разстояние и така по-ясно да виждаш принципите, които я изграждат. Натискът на българите отвън може и трябва да се слее със съпротивата на българите вътре. Колкото и управляващите да се опитват да противопоставят тези две групи, те са близнаци и се стремят към едно и също нещо. Освен това тук са семейството ти, приятелите ти, учителите ти, хората, които обичаш и които са важни за теб. Това е емоционален пакт, който те прави отговорен, независимо къде се намираш. И това чувство за отговорност води непрекъснато разговор със съвестта ти.

ДВ: Как бихте отговорили на упрека, че "отдалеч е много лесно да се дава акъл"?

Галин Стоев: Аз нямам претенции да давам акъл, в писмото си само констатирам последиците от едно управление. Има разлика между даване на акъл и поставяне на диагноза.

ДВ: Казвате, че една система години наред може да трупа пасиви, докато в един момент се достигне ниво, което прави процесите необратими. Нека направим паралел с теорията на Томас Кун за научните революции. Според нея, една парадигма съществува, докато не се натрупат достатъчно аномалии, които да предизвикат криза. Кои аномалии предизвикаха настоящата криза в България?

Галин Стоев: В момента властва една латентна посредственост на всяко едно ниво в държавата. В такъв климат аномалиите започват да изглеждат като закономерности. Те се просмукват в съзнанието и мисленето и бавно и сигурно тровят целия социален организъм. Тогава естественият рефлекс на индивида е да се спасява поединично, защото вече не вярва на никого и на нищо. Омерзението взима връх и се превръща в социална пасивност, а това е идеалната среда за виреене на актуалното статукво, закрепено с институционални репресии, представящи се за действаща законност.

В исторически план българинът рядко е бил солидарен и поляризираните мнения за протеста го демонстрират. Но стратегията на властващите катастрофира в няколко неочаквани обстоятелства, за които те нямаха готов ход. Как да се справиш с компроматните снимки и записи, изпратени до медиите от твой близък приятел, превърнал се междувременно в заклет враг? Опитите на прокуратурата да открие снимащия, вместо да попита снимания, издават спиращ дъха инфантилизъм. Влизането в президентството пък окончателно доказа, че главният прокурор може да надмине по нелепост и тези, които му организираха конкурса за този пост. Паралелно с това интелигентната акция в Сараите предложи на гражданите нагледна илюстрация на това какво е да си олигарх под чадъра на властта. Всичко това влезе в идеална синхронизация, която отприщи недоволството.

ДВ: Споменавате “безсрамните аудиозаписи”, профанирането на управлението и налагането на “фасадна демокрация с руско-азиатски привкус”. Вие сте човек на изкуството и културата. Кога и защо културата на изразяване, на политически дебат, на уважение към доказаните и можещите попадна в такава маргинализирана позиция по високите етажи на политическата и икономическа власт?

Галин Стоев: Тонът по презумпция се задава от властта, тя има силата да официализира един или друг тип говорене. Процесът на поголовно обезкултуряване започна отдавна на всички нива на обществения и политически живот. Сегашното управление е едновременно инициатор и резултат на този процес. Олигархичната власт по принцип не обича интелектуално еманципирания гражданин, защото той има критически поглед и може да мисли сам, без опорни точки, спуснати му отнякъде. За такава власт той е потенциална опасност, тази власт има интерес да създава безлична и сива маса, която е лесна за манипулиране. Глупакът обожава да съсипва авторитети, защото това е единственият му полезен ход в опита да придобие легитимност, превръщайки така и другите в глупаци. Навремето шайките на Хитлер издигат клади и горят книги, тоталитарните режими ги забраняват като опасни, а днешната власт стъпква всеки опит за сериозно критично мислене, маргинализирайки образованието и културата, оставяйки учители и артисти да изнемогват в екзистенциална нищета, сякаш те не са част от обществото, на което тази власт е призвана да служи. Това си има име - казва се културен геноцид.

Когато имаш най-силната позиция в държавата, осигурена ти от гласа на избирателите, но я ползваш като телевизионно риалити, с което да си осигуриш необходимото ти внимание за събиране на лайкове, очевидно има проблем. Това е като да разполагаш с Кралски печат, който ти дава изключителни правомощия, а ти да го ползваш за чупене на орехи. И ако в една художествена фикция това може да изглежда комично, в реалния живот е престъпно. Именно този парадокс, колкото и да е очевиден, е трудно да бъде видян и изговорен. За това се изисква базисен здрав разум, който да осветли тази дисфункционалност. Протестът на екзистенциално ниво демонстрира наличието именно на такъв здрав разум.

ДВ: Какво искате да кажете на хората на площада и ще Ви видим ли там скоро?

Галин Стоев: Аз съм в България от началото на протестите и ги посещавам, когато времето и работата ми позволяват. А на протестиращите бих казал, че това е само началото. В момента властта се опитва да ни убеди в политическата си отговорност, като ни плаши с всевъзможни катастрофални сценарии за бъдещето и упорито пита кой ще я смени, ако си тръгне. Но това е нелегитимен въпрос, който вече не е в нейната юрисдикция. Тъй като е абсолютно сляпа за собствената си катастрофа, тази власт опитва да постави каруцата пред коня.

А въпросът за наследниците ѝ ще излезе на дневен ред тогава, когато дойдат избори и когато всички участници в тях ясно заявят програмите и приоритетите си, а също и с кого ще играят в новата политическа ситуация. Както е казано, по делата им ще ги познаете. И ако делата им се различават от думите, тогава хората трябва пак да излязат по площадите и да им поискат сметка. Гражданското общество и демокрацията са цивилизационен процес, а не крайна спирка на автобус. Колкото по-рано го осъзнаем, толкова по-еманципирано и безкомпромисно ще можем да упражняваме контрол над тези, които са там не за да ни инфантилизират, а за да служат на цялото общество.

*****

Вижте и това видео от архива ни:

Ден 21: толкова много хора, колкото никога досега

02:00

This browser does not support the video element.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ