Влаковете преминават през гарата Аренсбург по 50 пъти на ден. И по 50 пъти я отминават. Гарата е трябвало да започне да функционира още през декември и да улеснява придвижването на местните жители, но и до днес стои празна - заради "Трансевропейската интероперативна директива за железопътната система" и заради "Техническата спецификация за оперативна съвместимост по отношение на хора с ограничения в двигателния апарат".

ЕС като стрелочник

И двете директиви съществуват едва от две години и половина. Те определят строгите европейски стандарти за трансграничните маршрути. Пък точно Аренсбург се оказва, че лежи на въздушната линия между Хамбург и Копенхаген. Във връзка с което от сертифициране имат нужда и плочките, и указателните табели, и осветлението. Светлината, например, трябва да гори в продължение на седмица без прекъсване и проблеми, за да бъде даден старт на гарата. Целта на правилата е да гарантират сигурното и безпрепятствено транзитно движение на влаковете в Европа.

Което в случая с Аренсбург се оказва наистина транзитно, в буквалния смисъл на думата. Фактът, че и до момента на гарата няма право да спира нито един влак, се дължи и на това, че високоговорителите не се чуват достатъчно отчетливо във всички точки на двата перона. "Но защо ни е за един обикновен местен влак да озвучаваме 200 метра?", пита с основание Вибке Преквинкел от Дружеството за транспортно обслужване - консултант на възлизащия на 8 млн евро гаров проект. Друга причина за възпрепятстването на старта - автоматът за билети не можел да се ползва от слепи хора. Което принципно не е неразумен довод, но просто до момента на пазара такива продукти няма.

"Ще станем за смях..."

"Не знаехме, че ще са нужни толкова много сертификати" - заявява кметицата на Аренсбург Урсула Пепер. Според нея е прекалено от една малка гара да се изисква да отговаря на изискванията за големите. Даже гарата официално не би трябвало да се нарича гара, а спирка. На която никога няма да спре нито един международен влак. Но европейските правила въпреки това важат, а в дългосрочен план ще засегнат и повечето от останалите германски гари. В самия Аренсбург сега основните надежди се възлагат на обществения натиск. "Ако нещата останат още дълго така, ще станем направо смешни" - казва Вибке Преквинкел.