Коментар на Катерина Блажевска

Две онлайн петиции, две разделени Македонии, две послания в различна тоналност както към обществото, така и към самия Васил Гарванлиев: едните не желаят той да представлява Северна Македония на тазгодишната Евровизия, защото имал и български паспорт. Другите пък събират подписи в негова подкрепа.

Ако четете горните редове, значи сте се събудили в Македония: в своята родина, където вместо с „добро утро“ ви посрещат със списъци за нови разделения между хората.

Институциите все така продължават да ни се подиграват, но пък напоследък не сме имали протести и контрапротести, пленуми и контра пленуми, ритници поради неразбиране и несъгласие. И за да не се проточи прекалено много паузата на примирие, ние направихме нова крачка – към дъното.

Не беше лесно, но когато човек иска – всичко е възможно. И тъкмо когато апологетите на националната ни стратегия „Ние сме уникални единствено в своите разделения“ вече тревожно се провикнаха „Леле, хора, останахме без работа!", на сцената излезе нашата съседка в ролята на изконен неприятел.

Патриотизъм и от двете страни на границата

И вцепенението изведнъж приключи, а патриотизмът разцъфна и от двете страни на границата. И всички забравиха Гоце-Делчевото: „Разбирам света единствено като поле за културно съревнование между нациите“. Днес лоялността и патриотизмът се измерват според това колко и какви паспорти имаш. На гърба си го изпитаха десетки македонски политически и партийни функционери, подведени от лесния достъп до провокативната практика, въведена от българския вицепремиер Красимир Каракачанов.

Независимо от това, днес уредът за измерване на патриотизма се включи на наша земя, а констатациите му на свой гръб изпита и Васил Гарванлиев – македонец, но и глобален човек, като се има предвид колко време е прекарал в чужбина. На пръв поглед в това съчетание няма противоречие: нали животът му минава под знака на музиката, на песните, на изявите и турнетата?

Но строгият трибунал на лицензираните патриоти не мисли така. Фактът, че има и български паспорт (на който миналата година никой не обръщаше никакво внимание) и „откритието“, че в клипа му „Here I Stand" за миг се появява знаме с цветове като българското предизвикаха такъв вой, че Гарванлиев се видя принуден да дава обяснение кой е и какъв е.

Неговото видео обръщение беше почтен и дори доблестен ход – но въпреки това погрешен. Каквото и да каже Гарванлиев, неговите противници няма да престанат да му броят червените кръвни телца и да му ровят в ДНК-то, защото така им изнася. Ако наистина е направил и промени във видеото си, за да ни убеди в намеренията и чувствата си – това също е грешка.

Та нали това е произведение на изкуството? Защо трябва да се оправдава, че не било българското знаме? За да излезе от тази ситуация, сега той трябва да мине в настъпление, а не да циментира тези нагласи с многобройни оправдания.

Разделителната линия

Васил още не е осъзнал, че хлъзгавият терен, на който попадна, е различен от света на музиката. Че ако спечели конкурса на Евровизията, веднага ще бъде обявен за ВЕЛИК македонец. Но ако не спечели – изведнъж ще се окаже просто човек с български паспорт. Защото това е разделителната линия тук и сега.

„Времето лекува рани, но не и телешки глави," пееше Дино Дворник в своята песен „Върви и не се обръщай назад, сине“. Върви напред и не се обръщай, Василе! Пей, надпей ги, нека гласът ти заглуши шумотевицата, която се опитва да ти държи лекции заради твоята песен, да те поучава за свободата на личния избор, на правото ти бъдеш себе си и да браниш избора си.

Пей и не се обръщай назад!

*Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.