"Временни работници" - такова е официалното наименование на пристигналите югославяни. Повечето от тях имат намерение да поработят година-две, докато спечелят пари за нова кола, и после отново да се завърнат в родината си. Такива са първоначалните намерения и на 62-годишния днес Драган Прибич, който пристига от Белград през 1970 година:

"Аз съм гастарбайтер, който си остана завинаги в Германия, защото всичките ми деца са тук, а мечтите ми за връщане в родината отдавна отлетяха”, казва той. Драган Прибич е електротехник по образование, повечето от неговите сънародници, които пристигат през 70-те години на миналия век в Германия, имат добра професионална квалификация.

Сред “свои”

Интеграцията им на трудовия пазар в Германия е повече от успешна, макар в началото те да не знаят и дума немски. Югославяните в Германия проявяват голяма сплотеност помежду си, бързо основават свои клубове, в които прекарват голяма част от свободното си време, оставайки в “своя” среда. Клубовете се подкрепят финансово и организационно и от страна на югославската държава.

От днешна глена точка, вероятно бихме казали, че югославяните са живели в свой паралелен свят, без желание да се интегрират в германското общество. За това има и причина: “Повечето гастарбайтери от първото поколение си казваха: “Ние сме тук временно, няма смисъл да създаваме приятелства и контакти сред германците, нито пък да се ангажираме политически”, спомня си Прибич.

Предвидената по онова време ротация на работната ръка - т.е. подмяната на едни гастарбайтери с нови - така и не потръгва. Нито пристигналите имат желание да се завръщат в изостаналата си родина след 3-4 години, нито пък германските работодатели искат отново да обучават “новаци” вместо да работят с хората, с които са свикнали. Както казва по онова време писателят Макс Фриш: “Повикахме работна ръка, а пристигнаха хора.”

Куфарите отдавна са разопаковани

Дори и след като ФРГ официално прекратява привличането на чуждестранна работна ръка през 1973 година, броят на югославяните в страната продължава да нараства поради това, че в страната идват и семействата на трайно заселилите се работници.

С началото на войните в бивша Югославия през 90-те години на миналия век, броят на мигрантите и бежанците се увеличава многократно. Войната превръща бившите югославски граждани в хървати, босненци, сърби или македонци. Междувременно в Германия живее второто и трето поколение преселници. Според някои преценки, общият им брой е около 1,5 милиона души. Много от тях междувременно притежават и германски паспорт.

Автор: Зоран Арбутина, Редактор: Бистра Узунова