През изминалите години много журналисти се опитваха да вземат интервю от Маргот Хонекер, която живее в Чили, но без успех. Съпругата на бившия държавен и правителствен ръководител на ГДР или пръскаше журналистите с градинския си маркуч, или ги обсипваше с презрителни тиради. Преди известно време обаче Маргот Хонекер издаде книга с възгледите си за образователната система на източногерманската държава, както и откъси от дневника на Ерих Хонекер. А съвсем наскоро се съгласи да даде интервю на кинодокументалиста Ерик Фридлер.

В 90-минутния документален филм, който беше излъчен по германската телевизия, Маргот Хонекер защитава държавата на работниците и селяните без какъвто и да е елемент на съмнение в собствената си правота: "ГДР никога не е била престъпна държава", твърди тя.

"Защо им е трябвало да се катерят по стената?"

А за застреляните бегълци на вътрешногерманската стена казва: "Тъжно е, когато един млад човек загуби живота си по такъв начин. Но не беше и необходимо да се стига дотам... Защо им е трябвало да се катерят по стената? Да заплатиш с живота си за такава глупост?!? Това е много тежко, най-вече за майките им."

За политическите затворници в ГДР Маргот Хонекер казва: "Криминалните престъпници сега се представят за политически жертви. Много малко хора са били политически жертви. Да, имаше политически противници на ГДР - хора, които се опитваха да вредят на социализма, на икономиката, на народа. Те бяха съдени и някои от тях бяха вкарани в затвора. Но това е нормално. Затова няма никакъв повод за извинения."

Интервюто на Маргот Хонекер предизвиква огромно недоумение, защото демонстрира пълно заслепление и абсолютна откъснатост от действителността. Повечето зрители едва ли са очаквали нещо друго от вдовицата на Хонекер, която винаги се е ползвала със славата на твърдоглав хардлайнер.

Потърпевшите от режима обаче са дълбоко възмутени. Режисьорът Ерик Фридлер представя и някои трагични съдби: например на една жена, която била вкарана в затвора заради опит за бягство, а синът й бил даден за осиновяване. "В ГДР никога не е имало принудителни осиновявания", твърди Маргот Хонекер във филма.

"Ненавиждам го"

В интервюто тя за първи път говори и за събитията през октомври 1989, когато в Източен Берлин празнуват 40-годишнината на ГДР. По време на факелното шествие младежи спонтанно приветстват Михаил Горбачов, докато Ерих Хонекер стои до него с каменно лице.

Според Ерих Хонекер ставало дума не за "народен протест, а за контрареволюция". Вдовицата на бившия Първи хвърля обвинения и срещу Горбачов: "Той беше отговорен за този сценарий. Този човек изговори толкова много лъжи... Ненавиждам го, мразя и цялото му празно дърдорене, шикалкавенето му."

Документалният филм реконструира и дните на семейство Хонекер след промяната. След престой в болница и задържане в края на 1990 година Ерих Хонекер и съпругата му остават без покрив над главата. Но не "другарите", а един пастор им предлага подслон. Бившият съветски външен министър Едуард Шеварднадзе пък твърди в кадър, че семейство Хонекер е имало късмет: "Чаушеску и съпругата му бяха разстреляни на бърза ръка..."

"Другите да се извиняват!"

Що се отнася до ГДР, Маргот Хонекер все още е убедена, че тамошната власт е посяла "зрънце, от което ще покълнат семена. Съществуването на ГДР не е било напразно", казва тя и предрича, че това тепърва ще се види. Всички приказки за рухналата икономика на ГДР не отговаряли на истината.

Хората в ГДР искали да осъществят значителни промени, но времето не им стигнало. Единствената неправда в сегашния свят била, че все още има хора, които умират във войни: "Ето за това трябва да се извиняват някои!", настоява вдовицата на Хонекер.

Автор: Б. Греслер, К. Цанев; Редактор: Б. Узунова