Колкото са покъртителни ставащите известни случаи на сексуални посегателства в различни католически учреждения в Германия, толкова окуражително е нещо друго: публичният дебат по въпроса остана общо взето незасегнат от антихомосексуални рецидиви. Обсъжда се безбрачието и фаталната близост между учители и ученици, но никой не е заклеймил хомосексуалността като източник на сексуалните извращения.

Съживяване на клишето за нежния гей

Хомосексуални политици като кмета на Хамбург Оле фон Бойст или кмета на Берлин Клаус Воверайт, но също и външният министър Гидо Вестервеле направиха кариера, принудени да понесат най-много някой и друг глупашки виц. Но те никога не са били конфронтирани с най-упоритото и най-коварно от всички предубеждения, а именно, че тяхната сексуална ориентация им пречи да си вършат пълноценно работата. Вестервеле привикна дори успешно света да вижда в лицето на неговия приятел придружител, към който всички трябва да се отнасят така естествено, както към жената на един хетеросексуален външен министър.

Но прогресът крие опасност и от необмислени реакции. Опитът на Вестервеле да отбие критиката срещу подбора на придружителите му в чужбина, намеквайки, че критиците му се ръководят от хомофобия, е не само неоснователен, но и крайно рискован. Той съживява нещо, което по-голямата част от обществото вече е преодоляло. Тук влиза клишето за нежния гей, който реагира на всяка предполагаема несправедливост със сълзливия аргумент за своето аутсайдерство.

Параграф 175, забраняващ хомосексуалните действия дори при пълнолетните, бе отменен едва през 1973. Днес насилието срещу хомосексуалните, дори обиди и непристойни вицове се посрещат на нож от повечето германци. Но на първо място обществото привикна да не вижда в хомосексуалността заболяване, което ограничава дееспособността и моралния авторитет на "болния". Изречения от сорта на "Остави го, той е болен" вече почти не се чуват. Това е най-важната промяна. Защото по-рано хомосексуалните не биваха допускани или биваха отстранявани от отговорни позиции тъкмо с аргумента за ограничената им вменяемост.

Гейовете вече не са жертви

Днес хомосексуалността не е повече основание за морално подозрение. Впрочем тя не служи и за оправдание, както показва дебатът около извращенията в католическите училища. На гейовете не се гледа вече като на жертви на своя нагон, а като на морални субекти, които подобно на всички други хора могат и трябва свободно да решават как, кога и къде искат да изживеят еротичните си желания. Това е победа за човешкото достойнство на хомосексуалните. Само че те не бива като външния министър Гидо Вестервеле да се оплакват, когато биват критикувани също така остро както и хетеросексуалните.