Лондонският "Икономист" характеризира египетската революция като необикновена още от самото начало. Нека припомним и това, че тя нямаше организирано ръководство и беше необичайно мирна. Цялата работа приключи най-добронамерено, когато египетската армия, без много шум и с всенародна подкрепа, се намеси и пое държавните дела.

Върховният съвет на въоръжените сили, група от две дузини генерали начело с маршал Мухамад Тантауи, обеща да гарантира сигурността на улицата и да отърве Египет от корупцията и полицейското насилие. Генералите обещаха, че ще предадат властта на едно законно избрано гражданско правителство, веднага щом се стигне дотам.

 

Малки крачки напред 

Постигнат беше известен напредък по изпълнението на тези обещания. Египетският печат стана по-свободен. Редица корумпирани държавни служители бяха прочистени, някои осъдени. Жестоката тайна полиция бе поставена под по-голям контрол. Последният план предвижда избори през ноември, които да изберат парламент, който от своя страна да изготви новата конституция; накрая ще дойдат президентските избори.

Само че генералите действат много непоследователно, често под натиска на несекващите улични протести. Нежеланието им да прегърнат духа на революцията предизвиква гневна реакция. Много от решенията на Върховния съвет бяха прибързани и необмислени, разкривайки липсата на опит в цивилната сфера.

Според "Вашингтон Пост" кръвопролитията в Египет предизвикват сериозни съмнения, че преходът към демокрация изобщо е осъществен. Размириците са същевременно и удар по имиджа на военните, които предявиха претенции на "защитници на революцията". По този имидж вече има тъмни петна.

Присъдите, раздавани от военните съдилища, не само, че не допринесоха за намаляване на престъпността, но са и в противоречие с главните цели на революцията. Отхвърлянето на предложенията за помощ от чужбина не допринася с нищо за противодействие на растящия бюджетен дефицит.

А отказът да бъдат приети международни наблюдатели за изборите създава впечатлението за една неоправдана ксенофобия. За разлика от Тунис, където този месец предстои изборът на Конституционно събрание, египетските генерали следват един нееднозначен курс и както изглежда ще продължат да държат властта и догодина.

Ясен график

Не са малко египтяните, които подозират, че генералите искат новите представителни органи на демокрацията да бъдат слаби и раздвоени, за да могат все така да дърпат конците. Маршал Тантауи и неговите офицери са длъжни да разсеят тези подозрения.

Те трябва да определят ясен график за действия, да опростят безумно сложната избирателна система и да ускорят подготовката за избор на нов президент. Така египетският народ ще се убеди, че генералите са искрени в намеренията си да сдадат властта.