1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Генетичният дефект на демокрацията в ЕС

Автор: Александър Андреев/Редактор: Васил Шопов9 юни 2009

Защо беше толкова ниска избирателната активност на изборите за Европарламент? Избирателите бъркат, като не се интересуват от Европа, но главната вина е на националните политици, смята Александър Андреев.

Слабият интерес към европейските структури може да изведе ЕС в задънена улицаСнимка: AP

Неделя, евроизбори, германска избирателна секция. Възрастна жена пита: А кой номер е партията на спиритистите? Вероятно имате предвид „Виолетовите”, Партията за спиритуална политика - помага й член на избирателната комисия. Ами не знам, те понеже говориха по телевизията нещо за пенсионерите - е отговорът на жената.

Европа - непонятна и далечна

ЕС се нуждае от повече тежестСнимка: BilderBox

И още един пример от Германия. В кратките биографии на двама топ-кандидати от различни партии, освен за всевъзможните им компетенции и успехи, може да се прочете едно и също конфекционно изречение: „Той е футболен запалянко.” Без да подценявам интелигентността на читателите: тези два периферни сюжета от европейските избори в неделя като под електронен микроскоп показват генетичния дефект на демокрацията в ЕС.

Избирателите слабо се вълнуват от европейската политика, защото им се струва, че не чуват в нея нищо, което ги засяга пряко. Виж, пенсиите са нещо съвсем конкретно и осезаемо, всеки месец в джоба. Да не говорим пък за футбола, чието най-обикновено споменаване кара десетки милиони европейци (и все повече европейки) незабавно да наострят уши.

Всъщност, европейската политика отдавна засяга гражданите повече от националната – та нали в повечето страни от ЕС над 50% от законите вече са по европейски стандарт. Но самите европейски институции сякаш страдат от неразбираема свенливост или комплекс за малоценност и все не смеят да се легитимират пред близо 500-те милиона граждани като същинска законодателна и изпълнителна власт. Това, между другото, е и страничен ефект от брюкселската култура на политическа предпазливост и скромност.

Евроизборите като част от въртенето на педали

Който спре да върти педалите, падаСнимка: DW/Nelioubin

Докато националните политици обикалят села и паланки и общуват с избирателите на родния им език и с разбираеми съобщения, които често избиват в популизъм или лична фукливост, европейската политика изглежда скучна и безлична, а езикът й (в пряк и преносен смисъл) си остава неразбираем за масовия избирател. Да, в Брюксел и Страсбург пишат прозрачност и правова държава с главно „П”, но това сякаш далеч не е толкова вълнуващо, колкото са пенсиите и футболът.

Тони Блеър беше казал, че развитието на ЕС е като карането на велосипед: спреш ли, ще паднеш. Евроизборите в края на миналата седмица по замисъл са тъкмо част от въртенето на педалите. Повече компетенции и правомощия за Европарламента и Комисията, отворени врати за следващите евроразширявания – това е политическата рамка, вътре в която ЕС следва една съвсем разбираема философия: за да има жизнеспособна обединена Европа, на всички страни трябва да им е добре. Тоест, отколешната следвоенна мечта: да се снемат междунационалните противоречия в полза на общото благоденствие. С футбола това едва ли има нещо общо.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ