Проблемите на сигурността бяха една от основните теми в разговорите между американския президент Барак Обама и федералната канцлерка Ангела Меркел в Берлин на 17 ноември. Сигурността обаче не включва само съюзническите задължения, ядрените гаранции, оръжията и ракетите. Президентът на САЩ сметна за свой дълг да предупреди Ангела Меркел за една съвсем друга заплаха. А именно: възможните руски хакерски атаки срещу компютърните системи на други страни, включително и срещу германските, както и руските опити за оказване на влияние върху общественото мнение, а по този начин и върху изхода от изборите.

Барак Обама и американските тайни служби са убедени, че в навечерието на президентските избори в САЩ руски хакери са проникнали в електронната поща на Демократическата партия. "Знаем, че руските тайни служби са много активни", заяви Обама след разговорите си с Меркел и уточни, че става дума и за "намеса в избирателната кампания".

Поуката от американските избори

Теоретично е възможно руски киберагенти да са прехващали и подменяли дори данните, които избирателните секции в САЩ са предавали на медиите по електронен път. Американските експерти не изключват тази възможност. Според тях, тази подмяна със сигурност ще бъде разкрита, но доверието в самата процедура на гласуване и преброяването на гласовете вече ще бъде накърнено.

В Германия, където през 2017 ще се проведат парламентарни изори, властите се отнасят сериозно към препоръките на американците. "Отчитайки събитията в САЩ, смятам, че е много важно да защитим германските партии от шпионаж", заяви директорът на Федералната служба за сигурност в сферата на информационните технологии (BSI) Арне Шьонбом.

Факт е, че броят на хакерските атаки срещу Германия расте главоломно. От тях са засегнати правителствени и партийни институции, но и фирми. Седмично сътрудниците на BSI регистрират най-малко по една кибератака на чужди разузнавателни служби срещу компютърната система на федералното правителство. А месечно прихващат по 44.000 мейла с вируси. Само през 2016 година броят на кибератаките на чужди тайни служби е нараснал четирикратно. Въз основа на доклада на BSI и поуката от американските избори, германското министерство на вътрешните работи реши да преразгледа приетата още през 2011 година стратегия срещу кибератаките и да внесе в нея значителни корекции. 

Германските политици и Кремъл

През септември тази година се вдигна голям шум около една хакерска атака, насочена срещу германски политици и сътрудници в партийните централи. Тогава на мушката на вероятните руски кибершпиони попадна и съпредседателката на фракцията на Лявата партия Сара Вагенкнехт. Но защо ли пък Кремъл се интересува от германските опозиционни посткомунисти? Може би защото с помощта на Левите и Зелените чисто теоретично лидерът на социалдемократите Зигмар Габриел би могъл още днес да бъде избран за канцлер и да измести от поста неудобната за Кремъл Ангела Меркел? Всъщност засега пред създаването на подобна тройна коалиция между социалдемократи, леви и зелени има някои пречки - като непреодолимите различия по някои външнополитически въпроси между първите и вторите. Възможно е обаче в Лявата партия да има функционери, които да са готови да се простят със своите принципи в името на участие в правителството. А знаейки това, Кремъл би могъл да пожелае да ги подкрепи.

Има ли обаче доказателства, че именно руските тайни служби осъществяват хакерските атаки в Германия? Федералният министър на вътрешните работи Томас де Мезиер отговаря предпазливо на този въпрос. "Ако хакерската атака идва от определена страна, това все още не означава, че и самите хакери се намират там", заяви той и добави, че със съвременните технологии много добре може да се замитат следи.

Експертите са единодушни, че професионалистите могат да оперират от всяка точка на света, както и че почеркът на хакерите може да бъде подправен. Томас де Мезиер обаче смята, че в случая с Германия кибератаките се извършват най-вече от Китай и Русия. 

Манипулация на общественото мнение

Германският вътрешен министър е разтревожен не само от хакерските атаки на чуждестранни тайни служби, а и от опитите за оказване на влияние върху общественото мнение в Германия - чрез специални компютърни програми, които автоматично заливат германските медии и социалните мрежи с дезинформации и предварително подготвени коментари от уж реално съществуващи граждани.

В доклада на Федералната служба за сигурност в сферата на информационните технологии четем, че "тази практика може да служи за дезинформация и оказване на влияние върху общественото мнение", което в дългосрочна перспектива представлява "заплаха за свободното общество и демокрацията". "Ние сме свидетели на дезинформационна кампания. Зад всяко публикувано мнение би трябвало да стои конкретен човек, а не машина, която се използва за манипулация на общественото мнение", твърди Томас де Мезиер. Той е убеден, че хилядите възмутени и злобни коментари срещу критично настроените постинги спрямо Русия и нейния президент например се пишат от машини, програмирани от специално наети лица. "Така се създава впечатлението, че определена гледна точка се споделя от десетки хиляди. А това, разбира се, изкривява политическата дискусия", заключава Томас де Мезиер.