В Германия спорят дали хората, които се ваксинират срещу коронавируса, да получат определени привилегии. Проектонаредба на правителството предвижда задължителните тестове и карантини да отпаднат например за завръщащи се от чужбина, които представят документ, че са били имунизирани най-малко 14 дни преди заминаването си. Предлага се подобно правило да важи и за вече преболедували Ковид-19. Засега не е ясно дали и какъв точно имунитет получават тези две групи хора, но се пита и друго: ако тези хора действително получат някакви предимства в сравнение с останалите, дали в обществото няма да се появи сериозен разлом?

Необходима е обществена дискусия за евентуалните привилегии на хората с имунитет, смята Томас Мертенс, ръководител на Постоянната комисия по ваксинациите към института "Роберт Кох". "Смятам, че привилегии са допустими в областта на личното потребление, и то когато ваксината стане достъпна за всички", казва Мертенс в интервю за ДВ. Той има предвид посещенията на ресторанти, киносалони или концерти, както и самолетните полети. Недопустими са обаче привилегии в такива жизненоважни сфери като болничното лечение, достъпа до държавни учреждения и обществения транспорт, смята експертът.

"Дискусията е прекалено нагорещена"

През последните месеци няколко министри и депутати в Берлин твърдяха, че не бива да има никакви привилегии. "Ваксинираните не бива да имат специален статут", убеден е вътрешният министър Хорст Зеехофер. А група депутати дори предложи да се приеме закон, който забранява специалното третиране на имунизираните. Министърът на здравеопазването Йенс Шпан признава, че няма еднозначно решение. В същото време той призовава да не се прекалява с регулациите.

По време на първата вълна от пандемията в Министерството на здравеопазването се зароди идеята да бъде въведен "имунизационен паспорт", която обаче предизвика остра обществена критика. Ето защо министър Шпан реши да свика Съвета по етиката, в който влизат 24 водещи учени. И те обаче не стигнаха до еднозначно решение. Половината членове на Съвета смятат, че такива имунизационни паспорти могат да се въведат в "определени и изрично посочени в закона случаи", при това едва тогава, когато се изясни въпросът за трайността на имунитета. Опонентите им възразяват с аргументи за настоящата научна неопределеност, но и поради "етически и практически съображения". Така например липсата на имунизационен паспорт може да възпрепятства достъпа до училищата и университетите, посочват те.

В интервю за ДВ председателката на Съвета по етика Алена Буйкс казва, че според нея привилегиите за имунизирани не са целесъобразни, а цялата дискусия е прекалено нагорещена. В момента страната преживява втори локдаун и се мъчи да се справи с втората вълна на пандемията, тъй че по-важно е да се концентрираме върху онова, което обединява обществото, казва Алена Буйкс. Целта на "имунизационния паспорт" е да показва дали един човек може да зарази околните си. Но това засега е слабо разучена територия. "Все още няма отговор на въпроса дали един ваксиниран човек може да се зарази и да стане носител на вируса", обяснява на свой ред Томас Мертенс.

Какво правят другаде по света?

Същевременно в редица икономически отрасли нетърпението расте. Баварската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите например би приела разхлабване на мерките за хора, получили ваксинация. Такъв подход вече се практикува другаде по света: австралийската авиокомпания Qunatas обяви, че по определени маршрути ще превозва само ваксинирани. Във Великобритания обсъждат технически решения, чрез които в ресторантите да не се допускат хора, отказали да се ваксинират. А фирми като IBM в САЩ вече подготвят дигитални имунизационни удостоверения. В Русия още миналия месец решиха, че ваксинираните граждани могат да си извадят съответно удостоверение.

В Германия очакват, че в резултат на масовото ваксиниране ще възникне колективен имунитет. За целта е необходимо да се ваксинират 60%-70% от хората, но допитванията показват, че това число може и да не бъде достигнато. Томас Мертенс обяснява, че масовостта зависи от редица фактори: наличните количества ваксина, работата на центровете за ваксинация, разпределянето на веществата. Шефът на Постоянната комисия по ваксинациите смята, че ще бъдат необходими месеци, докато се постигне колективен имунитет.