Историята за усилията на Кадафи да се сдобие с оръжия за масово поразяване е изпълнена с разочарования, за които принос има и германското разузнаване, пише Ханс Лайендекер в  Зюддойче Цайтунг. 

Докато "Лидерът на революцията" е още млад, му се прищява атомна бомба. Между 1974 и 1976 г. той изпраща куриери с пари в Карачи, които тайно да пренесат милиони долари в Пакистан. Скрити в куфари. Щатските долари не бива да се мяркат в официалните банкови сметки, защото с парите на Кадафи Пакистан създава първата си атомна бомба - дългоочакваната "ислямска бомба".

Вместо бомба, стадион

Наистина саудитците и иранците също имат известен малък принос, но без Кадафи пакистанският ядрен проект щеше да си остане неосъществен. Както се твърди, в отговор Кадафи поискал, Либия да получи първото, изработено в Пакистан ядрено оръжие. Мечтата му обаче се спуква като сапунен мехур. Пакистанците назовават на негово име само един стадион.

В миналото западни служби за сигурност и правителства често предупреждаваха за либийската опасност. Сега, след толкова изминали години, тези предупреждения изглеждат малко прекалени. Защото Либия не разполага нито с квалифицирани кадри, нито с ноухау, за да може със собствени сили да изгради "фабриките на смъртта". Освен това тайните служби на Запада през повечето време разполагали с доста добри информации за опитите и плановете на Кадафи.

Когато през 80-те години един германски фабрикант заедно с други фирми доставя на Триполи оборудването за химически завод, федералното правителство в Бон става обект на критика в международен мащаб. Истината е, че първоначално единствено Германското външно разузнаване (BND) не е наясно с нещата. След като по-късно се налага да бъдат набавени специализирани компютри за втора фабрика за отрови, отново в играта се намесват германски търговци, но този път в сделката се включва и тайната служба.

"Търговец, агент, търговец, агент..."

Снимки, делова кореспонденция, много вътрешна информация за този проект попадат в разузнаването, което пише няклоко тревожни писма до канцлерството за "втората либийска фабрика за бойни отровни вещества". Най-малко четирима информатори на BND се навъртат из обкръжението на доставчиците на компютрите и преглеждат всекидневно пощата им.

По подобен начин се провалят и ракетните планове на Кадафи. В продължение на повече от 20 години Либия се опитва да създаде ракети с далечен обсег на действие, отново предимно с германска помощ. Германските доставчици обаче като правило са и информатори на разузнаването.

Обикновено разузнавателните служби оправдават съвместното съществуване така: нуждаели се от източници в средите на търговците и нямали понятие какви ги вършат тези търговци допълнително. Търговците пък обикновено отвръщат, че са склучвали сделките със съгласието на родината и са сътрудничили на силите за сигурност.

Провалите на Кадафи

И така големи германски компании, със знанието на германското външно разузнаване, са доставяли на Либия скъпоструваща електроника. С приятния страничен ефект, че на германците доставената апаратура им помага тайно да подслушват. Или пък се оказвало, че апаратурата не  действа съвсем така, както са я поръчали купувачите. И двете фабрики за химически бойни вещества в Рабита и Тархуна така и не заработват или само за съвсем кратко време. А програмата за биологично оръжие си е цялостен провал за Кадафи.

Когато американците спират през 2003 г. германски търговски кораб с контейнери за строежа на либийска ядрена фабрика, на борда са открити най-добрите постижения на техниката и възможно най-скъпата апаратура. Оказва се обаче, че търговците се били основно от агенти на тайните служби. След  този пореден провал, Кадафи е принуден да обещае, че ще се откаже от амбициите си за придобиване на оръжия за масово унищожаване.