Ето, че прастарите упреци отново излязоха на дневен ред, само че в нови одежди: Питър Наваро, търговският съветник на американския президент Доналд Тръмп, обвини Германия, че с помощта на слабото евро експлоатира САЩ и европейските си партньори. Според него Германия печели много от ниския курс на общоевропейската валута, която всъщност била проекция на германската марка.

Такива обвинения са били отправяни и преди: кога от американски икономисти, кога от шефката на МВФ - французойката Кристин Лагард. Веднъж дори бившият президент на САЩ Барак Обама използва срещата на Г-20 в Сеул, за да ги претопли. Но непрекъснатото повтаряне на тези обвинения не ги прави по-правдоподобни.

Истинската причина

Сега канцлерката Меркел ги обори с един решаващ аргумент: за слабостта на еврото не са виновни Германия и нейното правителство. Та нали съществува институция, наречена Европейска централна банка. При това тази институция е независима, също както германската емисионна Бундесбанк. "Върху една емисионна банка не се упражнява влияние", отбеляза канцлерката.

Разбира се, че ЕЦБ изигра решаващата роля за понижения курс на еврото. Тя води политика на нулева лихва, от която, впрочем, се оплакват най-вече германските спестители. ЕЦБ усърдно изкупува държавни облигации и по този начин напомпва гигантски суми в стопанското кръвообращение на нереформиращи се държави като Франция, Италия и други страни от Южна Европа, за да им откупи малко повече време, ако не и за да предотврати държавни банкрути. А този дъжд от пари естествено сваля курса на еврото - по това спор няма.

Разбира се, като страничен ефект поевтиняват и германските стоки на световния пазар. Но това никога не е била първостепенната цел на ЕЦБ - то е просто резултат от нейната политика. Да не говорим, че германските производители никога не са се осланяли само на евентуалните предимства, които биха им осигурили обменните курсове. Защото през главата им са минали и времена, когато еврото струваше цели 1,65 долара, поради което германските експортни стоки бяха с 65% по-скъпи. Но и тогава те се продаваха - защото бяха качествени. И който иска да промени външнотърговския си баланс, не може да очаква от германските автомобилопроизводители и машиностроители да произвеждат по-лоши продукти, само и само за да направят услуга на един суетен егоман и на неговите сбъркани икономически представи.

Всъщност самите САЩ допринесоха сериозно за високия курс на долара и ниския на еврото. Преди една година доларът и еврото почти се бяха изравнили. После планираното повишаване на лихвите от американския Федерален резерв забуксува и курсът на еврото отново се повиши. През декември обаче емисионната банка на САЩ отново повиши водещата лихва и дори оповести, че през тази година ще има поне три нови повишения. С това главната банкерка на САЩ Джанет Йелен практически повишава курса на долара спрямо еврото, покрай което доларът дори може да се окаже по-скъп от общоевропейската валута.

Германия не е виновна. И точка!

Най-важният въпрос сега гласи: още колко дълго ще се задържи този обменен курс и какви ще са средно- и дългосрочните последици? За съжаление еврото навярно ще си остане слабо заради вредната емисионна политика на ЕЦБ, която ще продължи да печата пари поне до края на 2017 година и по този начин ще увеличава разликата между лихвените равнища в Европа и в САЩ. Но нека го кажем отново: отговорност за тази политика не носи нито германското правителство, нито Бундесбанк. Дори напротив: Бундесбанк не гледа с добро око на политиката на ЕЦБ.

Спор няма, че Доналд Тръмп е гневен заради огромната дупка в американския външнотърговски баланс. Но за нея са виновни не само изкривените валутни курсове, а и голямата активност на американските консуматори, които са готови да харчат и пари на кредит за потребителски стоки. Факт е, че само през последните осем години задлъжнялостта на американската държава се повиши с почти 10 трилиона долара.

За магната Доналд Тръмп международната конкуренция е просто битка, която можеш да спечелиш единствено ако другият загуби. За Германия е почти комплимент, че точно в тази ситуация се оказва главна мишена. И правителството в Берлин ще стори най-добре, ако реагира спокойно - или дори остави всичко това без последствия. Защото обвиненията откъм Вашингтон са и си остават неоснователни.