Преди няколко години германските медии бяха открили една актуална тогава тема: вълната от германски изселници, напускащи страната завинаги. През 2009 година 175 хиляди германци се сбогуваха с родината си - хората със занятчийски професии масово се преселваха в Канада, висшистите предпочитаха САЩ или ЮАР, а лекарите се ориентираха към Норвегия, Англия и Швейцария. Заради по-добрите условия на труд, но също и заради по-високото заплащане, разбира се. Феноменът дори роди нов вид телевизионни предавания, в които репортери показваха живота на германските изселници в чужбина.

Германия печели от кризата

Днес нещата изглеждат доста по-различно. Актуална е вече тематиката за имиграцията към Германия. Всеки трети мигрант от страна в ЕС вече избира Германия като своя цел. Тази тенденция набра скорост в последните години. Във време, в което консервативният политически лагер все още отказва да приеме Германия като имиграционна страна, германският трудов пазар привлича като магнит стотици хиляди чужденци. При това не както едно време южноевропейци: гърци, португалци или испанци, а най-вече централно- и източноевропейци. Те идват и си намират работа. И не е вярно, че са предимно "социални туристи". Сред тях има много квалифицирани кадри, от които германската икономика и средна класа спешно се нуждаят.

Мигрантите - благословия, а не проклятие!

Заради стабилната си икономика, Германия се оказа в състояние да поеме голяма част от хората, които заради тежката криза загубиха работните си места в много страни от Южна, Централна и Източна Европа. При това пристигнаха и много хора с високо образование: ако преди 6 години едва 27 процента от преселниците в Германия са били с висок образователен ценз, днес висококвалифицираните сред тях са вече 40 на сто. А това ускорява процесите на интеграция. Затова не е особено изненадващо, че делът на работещите мигранти междувременно е почти еднакъв с този сред основното население на страната. Очевидно добрата конюнктура е най-силният фактор за привличането на чужденци в Германия.

Към това трябва да добавим и успешните промени в миграционната политика на Германия. Не само политиката, но и бизнесът и индустрията, както и комуналните власти напоследък целенасочено търсят квалифицирана работна ръка в чужбина. И то най-вече в Европа. За тази цел се отпускат и значителни средства - например по програмата "MobiPro-ЕU", предназначена за младежи от южноевропейските страни. Тя се оказа пълен успех: девет хиляди млади европейци изразиха желание да дойдат в Германия по тази програма - много повече от очакваните!

16 милиона души - с чужд произход

Германия се променя с бързи крачки. В тази връзка президентът Йоахим Гаук заговори за нова реалност, която той нарече "новите НИЕ". Налага се обаче да уточним, че този нов блясък на Германия като страна с голяма притегателна сила за чужденци, е следствие преди всичко от пазарното развитие. Силната германска икономика се нуждае от приток на квалифицирана работна сила, която получава благодарение на това, че половин Европа издъхва под ударите на кризата. Горко ни обаче, ако силата на икономиката отслабне!

За да стане Германия истинска имиграционна страна, тя би трябвало да е в състояние да привлича голям брой имигранти и във времена на икономически спад. Когато бизнесът и търговията закъсат и започнат да съкращават работни места, ще стане окончателно ясно дали Германия действително може да бъде смятана за приемна страна за мигранти. При това Германия има постоянна нужда от преселници - най-вече заради тежката демографска криза в страната, това първо; и второ - и сега в Германия има 16 милиона души с миграционен произход. На практика това означава, че Германия отдавна се е превърнала в онова, което мнозина отказват да приемат - класическа имиграционна държава.