Работилниците в Германия, в които се трудят само хора с увреждания, съществуват от над 50 години и са повече от 3000. Но дните им изглеждат преброени, след като ЕС прие нова стратегия за правата на хората с увреждания, която предвижда закриването на този вид работилници.

Всъщност работилница не е съвсем точно - в Берлин, например, съществува цял голям завод за художествени произведения, в който работят 1600 души с различни увреждания. Някои имат нарушения, които пречат на обучението им, други - тежки физически ограничения. Т.нар. работилница не само им дава работа, но се ангажира и с грижите за тях, подчертава нейният ръководител Дирк Герстле.

Важен е не само трудът им сам по себе си, но и социалните и физическите аспекти на дейността им. Но тези работилници де факто изолират хората с увреждания, което противоречи на конвенцията на ООН за правата на хората с ограничени физически възможности, ратифицирана от Германия още през 2008 година. Член 21 от тази конвенция гласи, че „държавите участнички признават правото на труд на инвалидите наравно с другите".

Страните от ЕС обаче така и не са успели изцяло да реализират това право, подчертава пред ДВ Катрин Лангзипен от Зелената партия. Тя е участвала в изработването на новата стратегия като представителка на Европарламента.

Как да се излезе на общия трудов пазар?

Катрин Лангзипен е първата жена с увреждания, избрана в Европарламента. Тя е авторка на доклад, призоваващ специализираните работилници да бъдат закрити. Документът, който бе одобрен в началото на март в Страсбург от мнозинството депутати, си поставя за цел да осигури безпроблемната интеграция на хората с увреждания на пазара на труда и в обществото. Работилниците, създадени специално за тези хора, могат да изиграят само ролята на временно работно място. По този начин Европарламентът се обявява против изолацията на хората с ограничени физически възможности, изтъква Лангзипен.

„Вместо да поддържаме старите структури, които като че ли превръщат хората с увреждания в невидими за обществото, ние залагаме на алтернативите, които дават възможност за съвместна работа на хората с увреждания и на здравите. За да се постигне това, ЕС трябва да инвестира в социалния пазар на труда, където здрави хора и инвалиди работят заедно, без бариери", казва Катрин Лангзипен.

Моделът, който съществува в Германия - работилници за хората с ограничени физически възможности - има за цел най-вече да адаптира хората към общите условия на трудовия пазар. Но преходът от този вид работилници към „обичайни" трудови отношения се отдава на малцина  – по-малко от един процент. Както разказва Герстле, годишно от неговото предприятие в „нормално" преминават едва десетина души.

Едно от най-големите препятствия е икономическата ориентация на този вид предприятия. И те като останалите искат да печелят, но точно поради това нямат интерес да се лишат от най-добрите си работници. А именно те, които са най-продуктивни, имат най-голям шанс да си намерят работа и другаде.

Защо в работилниците плащат по-малко?

Още един спорен момент, обект на критика, е заплащането. Анна Герсдорф от неправителствената организация „Sozialhelden" („Социални герои"), която се занимава с правата на хората с увреждания, нарича заплатата си „джобни пари". В работилниците за хора с увреждания се плаща около едно евро на час, което е далеч под минималното заплащане в Германия - 9,35 евро. Федералното обединение на работилниците неведнъж е излизало с искания за повишаване на заплащането, но същевременно заявява пред ДВ, че в случая сравнението в минималното заплащане не е лесно - тъй като в работилниците, наред със заплатата, на хората с увреждания им се предоставят и други услуги, като  например ерго- и психотерапия, спортни занимания, културни мероприятия.

Освен това служителите в работилниците, които нямат допълнителни доходи, получават помощи от държавата - субсидии за наема, за необходимите грижи, отчисления в пенсионни фондове и други. 

Това не решава основния проблем

Герсдорф и други активисти критикуват тази политика, защото този вид помощ не решава основния проблем. Те смятат, че хората с ограничени физически възможности трябва да могат да получават заплата, сравнима с тази на здравите хора. Отделно от това желаещите да си намерят място на пазара на труда, се сблъскват и със сериозни бюрократични спънки, посочват от Sozialhelden.