По принцип всеки гражданин на Евросъюза има право да работи във всички останали страни на Общността, но имайки предвид голямата ножица, зееща в доходите, за новоприетите членки от Източна Европа са в сила преходни периоди. Тези ограничения при свободния избор на работното място могат да траят до 7 години. От тези правила обилно се ползва и Германия - германският трудов пазар остава до голяма степен плътно затворен по посока Изток. Икономическите експерти смятат, че това е груба грешка.

Висшистите са добре дошли в Германия

Олаф Шолц не разбира критиките. Германският федерален министър на труда и социалното дело намира, че провежданата от него на трудовия пазар политика е повече от добра. Наистина Шолц реши тази пролет, че от източноевропейските страни и в бъдеще никой няма да може да работи без ограничения в Германия, но:

"Германия има от 1 януари т.г. най-откритият в цял свят трудов пазар за хора с висше образование. Висшистите от всички страни-членки на ЕС, в това число и от новоприсъединилите се, могат да ползват пълна свобода при избора на работно място. А което е не по-малко важно: предприятията в Германия могат да се опитат да разрешат проблемите си с недостига на високо квалифицирани специалисти, проверявайки дали на трудовите пазари в Европа няма все още заинтересовани, които да предлагат работната си сила."

От шест месеца насам е в сила тази свобода за висококвалифицираните на германския трудов пазар, но ефектът досега е незабележим. Което се дължи от една страна на обстоятелството, че решенията на германското федерално правителство са досега малко известни в страната и в чужбина. От друга страна, както казва директорът на Германския институт за икономически изследвания Клаус Цимерман, Германия има проблеми с имиджа си. Чуждестранните специалисти продължават да се чувстват в Германия поради принципно продължаващата рестриктивна политика на трудовия пазар като чисто и просто нежелани:

"Та нали наблюдавахме това през последните седмици. Когато на 1 април се честваше петгодишнината от голямото източно разширяване, от Брюксел дойде масивната критика, че е крайно време Германия и Австрия най-сетне да вдигнат ограниченията. А ние казахме: "Не, оставаме си, както сме". И това е представата, която е определяща за Германия. Това е засега посланието-символ за Германия, а то при всички случаи е проблем."

Германия трябва да стане по-отворена

Предвид на отстрия недостиг на специалисти, казва Цимерман, най-сетне посланието би трябвало да гласи, че Германия е страна отворена за мигранти. За целта обаче трябва да паднат ограниченията. Ръководеният от Цимерман институт е установил, че Великобритания и Ирландия, които отвориха трудовите си пазари своевременно, са имали сериозна полза от имиграцията, защото са пристигнали преди всичко работници, от които местните трудови пазари са изпитвали нужда.

И Германия се сдобива през периода 2004-2006 година със значително повече имигранти от Източна Европа в сравнение с предишни години, но те не са били от полза за трудовия пазар, тъй като били сравнително по-възрастни, по-зле квалифицирани и предпочитали да извършват по-нискоквалифицирани видове труд, съгласни били на най-лошите работни места и най-дългото работно време. А безработицата е засегнала 24 на сто повече от тях в сравнение с местната работна сила.