Традиционно в края на годината Институтът за германска икономика пита 48 браншови съюза за техните очаквания за следващата година. Как ще се развиват производството, заетостта и инвестициите? Този път картината е доста смесена - продължилият десет години подем приключва и като че ли тази страницата предстои да бъде затворена. 

"Продължителният, стабилен, траен и осигуряващ заетост подем свърши", казва директорът на Института Михаел Хютер. От началото на 2018-а конюнктурата е преминала във фаза на умерен растеж. Под влиянието на различни икономически фактори през последното тримесечие промишлеността дори изпадна в рецесия.

Това е свързано и с обстоятелството, че ситуацията в отрасли като автомобилната индустрия отново се нормализира след една особено добра фаза. Освен това геополитическите рискове, както и предизвикателствата, свързани с дигитализацията и измененията в климата, породиха несигурност сред фирмите и потребителите.

Разминавания в очакванията

Направеното допитване отразява различните очаквания на най-важните браншове. Отрасли като машиностроенето, химията, металообработването, автомобилостроенето и електротехниката вече са в определен застой, те по-скоро проявяват сдържаност в прогнозите си. Същото се отнася и за браншовете, засегнати в структурен план от промените в ползваните от Германия енергийни източници (постепенният отказ от ядрена енергия и прекратяването на въгледобива), т.е. целия енергиен сектор, минното дело и нефтопреработването.

И в банковото и финансовото дело очакванията са по-скромни, политиката на ниски лихви и държавната регулация дават съответното отражение. Изключение в тази сфера са управлението на финансовите потоци и лизинговият бранш - там след няколко лоши години отново има развитие.

На другия полюс са оптимистичните очаквания в строителството и занаятчийството, макар перспективите там да не са толкова розови, колкото през последните години: в тези отрасли все още се очаква ръст от шест процента - след осем на сто предишната година.

Рисковете за конюнктурата

Изпълнението на тези очаквания зависи и от развитието на конюнктурата като цяло. Според Хютер в това отношение съществуват комплексни рискове: "Дори търговският конфликт между САЩ и Китай да бъде разрешен, за което има надежди, в световната икономика пак ще остане неуютно". Европа се оказва между два стола в конфликтите между големите сили САЩ, Русия и Китай.

Заради тези конфликти намалява и ролята на глобализацията като мотор на конюнктурата в Германия. "Не можем - както в последните десетилетия - да разчитаме на импулси отвън, трябва сами да положим усилия", препоръчва Хютер.

Развитието на германската икономика чрез собствени импулси обаче е възпрепятствано, тъй като на германските политици не им се отдава да създадат подходящите рамкови условия за справяне с големите актуални предизвикателства - застаряването на обществото, дигитализацията и изискванията за намаляване на изхвърляните емисии въглероден двуокис заради измененията в климата, твърди Хютер.

Едва 0,2 на сто ръст?

Затова и неговата лична прогноза е по-скоро скромна: "През 2019-а имахме ръст 0,5 процента, за следващата година очакваме 0,7, т.е. разлика почти няма да има. Това означава, че икономиката тъпче на място".