Щеше да е безумно самонадценяване, ако наистина ставаше дума за нова политика на Германия, извличаща от актуалната икономическа сила на страната съответните стратегически изводи. От друга страна прави впечатление какви усилия полага Берлин за установяване на стратегическо партньорство с така наречената група БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай). Движещата сила тук явно е икономическото привличане. Азия като цяло и Китай по-специално стават все по-важен пазар за германския износ, докато през последните три години дялът на еврозоната в германския износ е намалял - един съществен факт в актуалната евро-дискусия.

Франция и САЩ или Русия и Китай?

Търговско-инвестиционната динамика намира отражение в мнението на германците по въпроса с кого трябва да си сътрудничи страната им. Според допитване на демоскопския институт Аленсбах мнозинството германци все още са за тясно сътрудничество с традиционните партньори Франция и САЩ - тенденцията тук обаче сочи рязко надолу. Същевременно все повече германци искат сътрудничество с Русия и Китай. Цялостната тенденция е повече от ясна: в очите на германците значението на традиционните партньори, атлантически и европейски, намалява.

Специалистите от Аленсбах констатират и нещо друго: "Убеждението, че Германия се нуждае от международна обвързаност, започва да губи влиянието си." Това е една тревожна оценка в общоевропейски контекст, макар и да не е толкова сензационна. Защото не можеше и не може да се очаква, че манталитетът на следвоенната епоха ще надживее края на геополитическите основи на тази епоха.

Световна сила само в икономиката?

Новият германски скептицизъм към Европа, който не може да се отрече, е израз на процеса на нормализация, започнал с обединението на Германия. Аспект на тази нормализация е сегашното шумно недоволство от очакванията към Германия като "спасител" на европейските длъжници. Факт е, че икономиките в еврозоната се раздалечават - за "конвергенция" и дума не може да става.

Германия не е и няма да бъде световна сила; да се вярва в това е свидетелство за объркване, не само за надценяване. Но тя е една от най-големите икономически сили в света и все по-недостижима в рамките на ЕС. Няма съмнение, че това намира отражение в дискусията около еврокризата. Но това със сигурност не е ново издание на "германския въпрос".