Темата за неравенството не слиза от дневен ред в Германия и в последно време отново се появиха много публикации, посветени на нея. Неделното издание на ФАЦ, например, цитира шефа на Германския институт за икономически изследвания Марсел Фрачер. В новата си книга, посветена на преразпределянето на благата, той пише, че представата за Германия като за богата държава не е "нищо повече от само една илюзия".

Списание Шпигел пък акцентира върху съмненията в правотата на една от основните икономически тези: че неравенството е неделима част от функциониращата пазарна икономика. Вярно е, че то може да бъде предпоставка за прогрес, икономически растеж и иновации. Но все повече икономисти напоследък са склонни да приемат, че твърде голямото неравенство е вредно за икономиката.

Неравенство и благосъстояние

Изследване на Международния валутен фонд (МВФ) стига до извода, че засилващото се неравенство води до по-слаб ръст на производителността. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) изчислява причинените вследствие на нарастващо неравенство загуби на благосъстояние само в Германия на шест процента от брутния вътрешен продукт (БВП).

Анализът сочи, че неравенството се отразява негативно и на икономическия растеж, но само в икономиките с нисък БВП – с доходи до 9 хиляди долара на глава от населението. В такива страни по-бедните социални групи нямат достъп до образование, а обществената им система като цяло е по-скоро нестабилна.

За развити страни като Германия връзката между неравенството и растежа обаче, ако изобщо може да се докаже такава, е по-скоро положителна. Защото неравенството повишава стимулите за предприемаческа и иновационна дейност. Това е валидно обаче само в случаите, когато неравенството не е доминантен фактор.

Несигурност в обществото

Според анализа, неравенството в Германия се е увеличило единствено между 2000 и 2005 г., когато икономиката се е развивала по-слабо. С други думи, неравенството не обяснява спада в икономиката, тъй като то е нараснало успоредно с този спад, а не преди това. Освен това неравенството не води непременно до засилване на несигурността в обществото: никога загрижеността за световната и национална икономика не е била по-слаба, отколкото е днес. “Би трябвало да престанем да внасяме несигурност в едно общество, което изобщо не се чувства несигурно”, казва директорът на Института за германска икономика Михаел Хютер.

Според изследване на Бундесбанк от 2014 г. за разпределението на благата в Германия, най-богатите десет процента от германските домакинства притежават точно 60 на сто от благосъстоянието. През 2014 година средното благосъстояние на едно германско домакинство е било около 60 400 евро – с 9 хиляди евро повече отколкото през 2010 година.

Неравномерно разпределение и на неравенството

По този показател Германия е по-зле от една Италия, например, където средното благосъстояние през 2014 г. е възлизало на 138 000 евро, т.е. два пъти повече, отколкото в Германия. По-слабото развитие на икономиката в Италия обаче е довело до известни загуби на благосъстояние – в сравнение с 2010 г. то е спаднало с 19 на сто.

Двама от петимата т. нар. “икономически мъдреци” в Германия – Ларс Фелд и Кристоф Шмид - не виждат нищо сензационно по въпроса за неравенството в обществото. А също и в постоянното "претопляне" на темата за все по-разтварящата се социална ножица между бедни и богати. В този дебат двамата експерти виждат по-скоро опит за отклоняване на вниманието на хората от същинския проблем, а именно: че държавата не прави достатъчно, за да осигури бъдещата икономическа сила на страната. Което би следвало да бъде неин основен приоритет, според Фелд и Шмид.