Няма страна от Европейския съюз, в която да не се обсъжда ръководната роля на Германия в Европа, да не се обсъжда Ангела Меркел. При това с остър, дори злобен тон. Лондонският "Daily Mirror" говори за "четвърти райх" и се гаври с Меркел - "императорката на Европа", и нейния "френски пудел". Поначало "Меркози" е модната дума този сезон. Парижкият "Le Monde" размахва плашилото на една "германска Европа", а в Гърция рисуват пречупени кръстове по стените. Deutschland, Deutschland, über alles?

Отговорността на главната роля

В Прага президентът Вацлав Клаус заяви, че "германците постигнаха по мирен път недвусмислена хегемония над Европа, хегемония, за която водиха неуспешно две световни войни". Това е колкото невярно, толкова и подло, но за щастие има и други мнения.

В статия за германския седмичник "Die Zeit" полският външен министър Радослав Шикорски писа наскоро: "Настоявам Германия да даде решаващ принос за оцеляването и процъфтяването на еврозоната. Никой друг не може да стори това. Аз съм може би първият полски външен министър, който казва такова нещо, но това е истината. Аз не се страхувам от мощта на Германия, а от бездействието на Германия".

Какви думи! Само злонамерените могат да твърдят, че Германия се е натискала за тази роля, а Ангела Меркел - най-малко от всички. Тази роля бе наложена на германската канцлерка, която иначе избягва големите думи и светлините на сцената. Защото знае много добре, че главната роля носи със себе си и много проблеми.

Примерът на Германия

Затова днес е неуместно да се говори за "хегемониалните претенции" на германците. Достатъчна е "ръководната отговорност", както се изразява министърът на финансите Волфганг Шойбле. А още по-добре би било Германия да действа така, че да дава пример, както в случая с усилията за преодоляване на актуалната криза с еврото.

Така много по-лесно би могъл да се наложи планът на Меркел за създаване на един истински икономически и финансов съюз, за бюджетна дисциплина и санкции от европейските съдилища. За подобен пример обаче и дума не може да става, когато председателят на парламентарната група на управляващите консерватори Фолкер Каудер разправя, че "сега Европа говори на немски", а един политик от баварския Християн-социален съюз арогантно лепва на средиземноморските държави етикета "страните на безгрижието".