Германската икономика изпитва остра нужда от строителни инженери, и така е от години. Недостигът на квалифицирани кадри датира от края на 90-те години. Тогава проучвания за първи път стигат до извода, че само след няколко години наличният ресурс на специалисти вече няма да е достатъчен за да покрие нуждите на германската икономика. Само един пример - за последните десетина години дефицитът на строителни инженери е нараснал значително и в момента страната се нуждае от близо 100 хил. нови специалисти.

Особено остър е проблемът в областите автомобилостроене и машиностроене. Цифрите са стряскащи: всяка година пазарът създава заетост за 14 хил. нови кадри, докато в същото време германските университети "произвеждат" само 10 хил. нови инженери от споменатите области. Към това се прибавя и демографският проблем. Средната възраст на заетите специалисти в бранша вече е над 46 години. Това означава, че през следващите години много опитни професионалисти ще излязат в пенсия и трябва да бъдат заменени с нови кадри. Бизнесът прави немалко за привличане на млади хора към тези специалности – от стажове до финансиране на различни изследвания в областта. Практиката показва обаче, че това далеч не е достатъчно.

Хапчето: внос на кадри

Проблемът далеч не се свежда само до липсата на специалисти. Германия е водеща световна сила в машиностроенето заедно със страни като САЩ и Япония, например. За да останат конкурентноспособни германските компании се нуждаят от високообразовани и способни хора. Почти няма компания, която да не търси млади инженери, но такива трудно се намират. В най-неизгодна позиция тук са малките фирми, тъй като по правило специалистите предпочитат да работят в по-големи предприятия.

Проблемът може да се реши с внасяне на кадри от чужбина. В края на 2011 година Германия въведе облекчения за българите, желаещи да работят във Федералната република. Става въпрос за висшистите и сезонните работници. "Без необходимите квалифицирани кадри германската икономика не може да се развива", убедена е ресорната министърка на труда и социалната политика Урсула фон дер Лайен.

АГ, ДВ, ЦДФ, В. Иванова; Редактор: Е. Лилов