Научаваме, че Германия е в превъзходно положение. Никоя друга страна не била излязла така успешно от финансовата криза. В "Ди Цайт" четем, че ситуацията била по-добра от всякога. И действително, поръчките за германските фирми валят като благодатен дъжд, икономиката се развива бурно, безработицата е ниска и бюджетният дефицит за 2011 година ще бъде в рамките на разрешеното.

Правителството дори обещава намаляване на данъците. След като на Германия й върви като по вода, би трябвало и на гражданите да им е добре. Само че истината е друга. Икономиката е добре, а доста хора са зле. Отминаха времената, когато по икономическите показатели можеше да се съди и за положението на гражданите. Сега обаче едното няма много общо с другото.

Премълчаваната истина

А онзи, който твърди, че Германия е добре, замазва най-големия проблем - социалната несправедливост. На много групи в периферията на германското общество изобщо не им е добре. Към тези групи се числят не само мигрантите, инвалидите и кандидатите за политическо убежище, чиито финансови възможности никога не са били особено цветущи.

От години вече става дума и за децата, възрастните и безработните. Шансовете им за достъп до образование, здравеопазване или работа междувременно са се влошили значително. Отдавна вече Германия не е справедлива държава. Още преди три години Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/ изчисли как несправедливостта в Германия се увеличава: в пропорция с увеличаващата се бедност в обществото.

Срамно лидерство

В студия на ОССЕ се казва, че в никоя друга държава-членка на организацията социалното неравенство и бедността не се придобили такива мащаби, както в Германия. И то само за периода между 2000 и 2005 година. ООН стига до същите заключения в един нов, критикуван от някои среди доклад. Вярно, за точните цифри може да се спори, но не и за тенденцията. А тя е ясна: бедните стават по-бедни, богатите - по-богати.

Обявеното намерение за намаляване на данъците няма да промени нищо. Независимо от твърденията на правителството, че тъкмо хората с ниски и средни заплати ще извлекат изгоди от по-ниските данъци. Намаляването на данъците няма да реши основния проблем на разпределението на благата. Данъчното бреме остава да тегне върху плещите на хората на заплата, а не на гърба на богатите.

Държавата облага с данъци заплатите, затова всяко повишение на заплатите просто потъва в нищото. Държавата обаче не облага с данъци истинското богатство и големите състояния. Нищо чудно тогава, че трудовите възнаграждения и заплатите стагнират, а богатството се увеличава. Ние пестим от низините и преразпределяме нагоре. Това не може да бъде идеология. Оттук възниква и въпросът в какво общество искаме да живеем?

Неравенството не е природeн закон, създаваме си го сами

Този въпрос няма нищо общо със социалната завист. Той е израз на една необходима социална критичност. "Цялото политическо мислене трябва да започва с мисълта за изначалното неравенство между хората". В тази максима на историка Хайнрих фон Трайчке от 19-и век се корени и цялата консервативна идеология. Социалното неравенство обаче не е изконно.

То е зло, създадено от хората. Социалното неравенство би трябвало да бъде и основна тема на всички партии, които вземат насериозно понятието напредък. Прекалено голямото неравенство е опасно за обществото. Затова Зелените и социалдемократите трябва да се заемат с тази тема, и то със същия хъс, с който се борят против ядрената енергия.