Германският Бундестаг единодушно (само с един глас против) прие резолюция, с която обявява за геноцид избиването на арменци в Османската империя през 1915-1916 година. Резолюцията беше предхождана от сериозни политически напрежения. Турското правителство до последния момент предупреждаваше Берлин да не допуска понятието „геноцид”, отправяйки нескрити намеци за важната сделка за бежанците. Натиск имаше дори върху германски депутати от турски произход, а лобистките организации - както на турците в Германия, така и на арменците - до последно с всички сили се бореха за своите противоположни каузи.

Четири важни сюжета

В германския дебат около геноцида срещу арменците задължително трябва да имаме предвид няколко много важни аспекта. Първо: на заден план там през цялото време цъка споменът за избиването на евреите, който германците преработват вече над 70 години. Тъкмо мъчителното преработване на тази травма поражда и убеждението им, че същото историческо преосмисляне са длъжни да извършат и други нации, натоварени с подобни вини. Още повече, че избиването на арменците се случва с подкрепата на Германския Райх като съюзническа сила, а това допълнително поражда у днешните германци чувство за вина и съотговорност - това изрично се казва и в самата резолюция.

Второ: Ердоган с ускорени темпове създава една нова Турция, която тревожи европейците и в частност германците - авторитарна, репресивна държава, където религията все по-активно се меси в светските дела и в управлението. Държава, която потиска както политическата опозиция, така и една друга „вътрешна” нация - кюрдите. А от кюрдите с една крачка стигаме до паралела с арменците. В същото време, трето, правителството на Меркел мисли сделката с Ердоган за бежанците като едва ли не животоспасяваща. Тази сделка отнесе много критики в Германия, но въпреки това тукашните лидери се опитват да я спасят. Неслучайно по време на гласуването в Бундестага практически отсъстваше командният пулт на кабинета - канцлерката Меркел, вицеканцлерът Габриел и външният министър Щайнмайер, които формално си имат извинение, но всъщност най-вероятно искаха да отправят помирителни сигнали към Анкара.

Четвъртият важен аспект, който винаги се мисли, но не винаги се изговаря: арменците са християни, и то от най-старите християни, а фактът, че преди сто години са ги избили турците-мюсюлмани (макар и не фанатици), неизбежно поражда още една препратка към днешния ден, когато според мнозина в Европа расте тъкмо напрежението между християни и мюсюлмани. Да не говорим пък, че закрилник на арменците тогава се оказва християнска Русия, а днешните напрежения между Москва и Запада, но и между Москва и Анкара неизбежно добавят допълнителна многозначителност на темата за геноцида срещу арменците.

Манипулации и внушения

Защо обаче официална Турция се съпротивлява с такова настървение срещу термина "геноцид" - и дори заплашва Германия с влошаване на двустранните отношения? Да се запитаме направо: какво го засяга конкретния съвременен турчин дали преди 100 години тогавашната турска държава целенасочено и планомерно е избила стотици хиляди арменци? И по-точно: защо този съвременен турчин трябва да се идентифицира с онази държава, да я защитава или да се срамува от нейните деяния?

Историята задължително трябва да се знае и да се помни, но по цял свят държави и правителства я изнасилват, за да манипулират поданиците си и да ги държат в покорство. Тъкмо това прави Ердоган в момента с турците, като им внушава, че Германия иска да ги натовари с несъществуваща историческа вина. Налага се да направя един паралел, за да ме разберете по-добре: както много българи държат на словосъчетанието „турско робство”, така и много турци отхвърлят термина "геноцид срещу арменците". Защото националните исторически митове - независимо от степента им на достоверност - са мощен инструмент за сплотяване на хората. Но и за тяхното подчиняване.

(По тази тема в петък ще разговаряме в предаването на БНТ "Светът е седем")