Съвсем до скоро пътувания на германски политици в Ирак бяха немислими. От началото на войната те отбягваха неспокойната държава, още повече след като външното министерство издаде официално предупреждение да не се пътува в този регион поради бомбени атентати, отвличания и нападения, за да споменем само три от опасностите, които грозят западните граждани и в конкретния случай германските.

Първият, който се осмели да посети официално Багдад бе министърът на икономиката Михаел Глос. Той беше посрещнат радушно от своите домакини, но придвижването му беше възможно само в бронирана кола и под много силна охрана. Едва няколко часа след пристигането си, той напусна Ирак.

От една страна федералното правителство смята моментът за сближаване за подходящ

от друга обаче положението в страната е несигурно и Берлин се държи предпазливо. Че сближаването е възможно само с бавни и малки крачки, показа и разговорът на Ангела Меркел с Нури ал Малики. Иракският премиер рекламираше своята страна и обрисува една оптимистична картина на бъдещето й: ситуацията е вече много по-сигурна. За възраждане обаче е нужна помощта на Германия, както от страна на правителството, така и от страна на икономиката.

Канцлерката обеща помощ в сферите на образованието, специалисти, които да обучават местни кадри, както и да дават консултации. Тя обаче мълча по всички геополитически въпроси, свързани с Ирак и неговите съседи. Ангела Меркел обаче не скри, че не възприема сигурността в страната, както се опитва да я убеди нейният колега Ал Малики. Вероятно и поради тази причина тя не откликна на всички предложения и желания на своя гост - като например да бъде отворен "Гьоте-институт" в Багдад.

С предложенията си обаче иракският министър-председател дава да се разбере, че

Германия има всички шансове да играе важна роля при възстановяването на страната

Особено в сферата на икономиката, поради което Ал Малики ще почука на вратата на много германски предприятия.

Германски фирми проявяват интерес към Ирак, но несигурната ситуация ги спира да направят по-голяма крачка. От една страна това е разбираемо, но от друга правителството и икономиката предоставят по този начин полето на своите конкуренти, които едва ли ще се колебаят толкова. А така Берлин рискува своя шанс да има силно влияние в един толкова важен регион.