Във финансово отношение Гърция постепенно се стабилизира. Редом с тази добра вест обаче от страната идват и по-малко радостни новини. Например следната: че през последните години много гръцки лекари са напуснали родината си и днес работят в Западна Европа - най-вече в Германия. Това е и една от причините за влошаването на здравеопазването в Гърция. Всъщност този проблем съвсем не е само гръцки - той е до болка познат в почти всички страни от бившия Източен блок, пише Маркус Бауер от "Дойчландфунк". 

Авторът обяснява на германските читатели следното: "Ако личният Ви лекар говори гръцки, румънски, български или полски, случаят е такъв: той се е изучил за лекар с част от парите на данъкоплатците в своята родина, след което е заминал за Германия, за да обогати тукашното здравеопазване. В същото време обаче липсва обратното движение - почти няма германски лекари, които да са заминали например да практикуват професията си в Румъния."

Заплаха за европейския проект

Не е нужно да търсим дълго, за да открием фаталните последици за страните, от които бягат тези кадри, пише по-нататък авторът и посочва: "Потърпевши са не само пациентите - това изтичане на мозъци от периферията към центъра на Европа създава диспропорции, които постепенно се превръщат в заплаха за целия европейски проект."

Маркус Бауер подчертава, че докато Германия (не от вчера) се чувства уютно в центъра на Европа, утолявайки собствения си глад за лекари с попълнения от Източна Европа (или с други думи: докато Германия по-най-добрия начин се възползва от икономическите ефекти на европейското единение и от членството си в еврозоната), в страните по периферията се множат структурните проблеми. При това "брейн-дрейнът" засмуква далеч не само лекари, пише авторът и посочва, че милиони източноевропейци - украинци, румънци, българи, молдовци, хора от Балканите - са напуснали страните си след промените от преди почти 30 години. И всички тези хора тръгват с една цел: да си осигурят по-добро бъдеще на Запад. В много случаи те се разделят със семействата си: милиони деца остават на грижите на баби и дядовци, лели и чичовци, дори на приятели, посочва Бауер.

Румънски вълнения

И все пак: това изтичане на човешки капитал е свързано и с някои положителни странични ефекти. Защото опитът, който мигрантите трупат в западните демокрации, засилва изискванията към родните политици. Маркус Бауер припомня, че в началото на август в Румъния се проведоха масови протести срещу корумпираните местни елити, които бяха организирани от представители на диаспората. По време на протестите се стигна до безредици и насилие. А органите на реда реагираха с палки и сълзотворен газ, в резултат на което повече от 400 души постъпиха в болница. Сред пострадалите имаше и един австрийски телевизионен оператор. При предишни антиправителствени протести пък без причина беше арестуван един германски журналист. Всичко това доскоро не можеше да се наблюдава в проевропейска Румъния, пише авторът. Според него, това са признаци, че сблъсъкът между диаспората и онези румънци, които са останали в родината си, е с взривоопасен потенциал.

Управляващите в Румъния посткомунисти от Социалдемократическата партия наричат протестиращите "чужденци". А държавният глава Клаус Йоханис, който е представител на германското малцинство, за тях е "чужд президент" и "нацист". Така всички искания за реформи в страната, които са съвсем оправдани, биват заклеймявани като "направлявани от чужбина", посочва авторът.

А това, че здравеопазването в Румъния може да колабира заради масовото бягство на медицински персонал, междувременно подкопава европейската перспектива на страната. Ако протестите срещу корумпираните румънски елити не успеят, и ако едновременно с това не бъде подобрена инфраструктурата в страната, тогава антиевропейската реторика ще вземе надмощие. Както се случи в Унгария и Полша. А това може да е краят на ЕС, заключава Маркус Бауер.