Ангела Меркел стъпка по стъпка се оттегля от политическата сцена. За Германия това е истински политически земетръс, но и в България сеизмографите скоро ще регистрират нещо подобно. И то не (само) защото Бойко Борисов открай време се профилира като политически почитател и последовател на германската канцлерка.

Меркел оглавява ХДС вече 18 години, а като канцлер управлява четвърти мандат. Успехът ѝ се дължи главно на три фактора. Тя съумя да придвижи консерваторите в центъра на обществото, като предпазливо и постепенно отваряше партията си за една по-либерална и по-екологически отговорна политика. Меркел спечели и задълго удържа симпатиите на мнозинството германци със своя умерен политически стил и с огромното си чувство за отговорност. И не на последно място: през тези близо две десетилетия тя ловко блокираше и в крайна сметка обезвреждаше всички реални или потенциални конкуренти.

Паралели

Вижте само колко прилича тази политическа биография на политическия път, извървян от Бойко Борисов. Неговата партия ГЕРБ също съумя бързо да се настани в центъра на българското общество - като политическа сила, отворена във всички посоки. Самият Борисов ("Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме") проникна политически в ДНК-то на много българи и съвсем неслучайно кара вече трети премиерски мандат. И не на последно място: през целите тези близо 10 години той ловко блокираше и в крайна сметка обезвреждаше всяка политическа конкуренция в така нареченото българско „дясно".

И проектът „Меркел", и проектът „Борисов" изглеждат вече изчерпани. При това независимо от факта, че под управлението на Ангела Меркел Германия процъфтява икономически, а в България през трите мандата на Бойко Борисов икономическите показатели също трайно вървят нагоре. Разбира се, между двете страни и между двете личности има пропаст от различия - достатъчно е да сравним равнищата на корупция, на медийна свобода и на благоденствие или пък политическия стил на Меркел и този на Борисов. (Сравненията не са в полза на България и нейния премиер.) И все пак започващият политически залез на Ангела Меркел и на Бойко Борисов вещае и в двете страни един период, който бихме могли да наречем „бой на негри в тъмна нощ" - както политически некоректно се казваше в моето детство.

За добро или за лошо, и Меркел, и Борисов като валяци утъпкаха политическия ландшафт и сега вече никой не знае какво може да изникне отдолу. Залагайки на стабилността в момента, и двамата подцениха опасностите, които крие бъдещето и не подготвиха нито свои приемници, нито пък подходящи политически конфигурации, които да удържат тази стабилност. А в момента дифузните страхове и усещането за несигурност лашкат част от избирателите и в Германия, и в България към опасните периферии и пораждат шизофренни реакции към ЕС, тоест - към единствената благонадеждна котва на европейците в момента. За която, впрочем, открай време здраво се държат и Ангела Меркел, и Бойко Борисов.

Точка в полза на България

Никой не знае как ще изглежда Германия след Меркел. Очакват се политическо раздробяване и небивали досега политически коалиции в Берлин. Може да има завой наляво, може да има и завой надясно - просто центробежните сили вече са неудържими. И във всички случаи ще наблюдаваме още три сюжета: борба за лидерство, отдръпване на Германия от европейската политика и засилващи се обществени напрежения.

И вижте сега колко правдоподобно звучи тази прогноза и за България след Борисов: раздробяване, центробежни сили, лидерски борби, охладняване към ЕС, обществено напрежение.

С което стигаме до последната голяма разлика между сравняваните несравняеми величини: германците са особено тревожни, защото не са свикнали да живеят с усещането за криза, докато за българите животът с усещането за криза си е всекидневие. Точка в полза на България ;-)