ДВ: Трудно ли е да работиш като журналист в Истанбул точно сега?

Чийдем Акьол: Сигурно никой няма да ми повярва, но досега наистина не съм имала никакви неприятности с турското правителство. Винаги съм получавала акредитациите си от Анкара. Със закъснение, но и другите германски колеги трябва да чакат дълго акредитациите си. Държа да подчертая, и това е факт, че Ердоган беше избран демократично. Изборите отчасти не бяха свободни и честни, но Ердоган не е диктатор. Важно е да не се подвеждаме по популистките настроения, а да гледаме винаги обективно на темата и да бъдем честни. Това не винаги е лесно с оглед на политическата ситуация. Ние, журналистите също сме хора.Трябва обаче да имаме предвид и предишните положителни страни на Ердоган, за да можем да обясним неговата сила и целеустременост днес.

ДВ: Кои положителни страни имате предвид?

Чийдем Акьол: Той действително беше реформатор. Между другото, той разшири женските права, а за известно време и свободата на пресата. Той изведе Турция към ЕС, създаде средно съсловие, каквото преди не съществуваше в страната. Благодарение на Ердоган бяха подобрени и социалните системи. И това се все неща, които допринесоха значително за неговия успех. При управлението на Ердоган турската икономика години наред беше във възход, какъвто преди не е имало. Всичко това обече се игнорира, защото не пасва на представата, която германскоезичната преса разпространява за Ердоган. Всички се обединиха около становището, че той е родèн деспот.

ДВ: Какво обаче остана от реформатора Ердоган?

Чийдем Акьол: Не е останало много. И който днес твърди, че Ердоган ще се върне към демократичния път, или че е заинтересуван от демократични реформи, живее в някаква друга Турция. Страната, в която аз живея, е страна на хората, които се страхуват, че ще им отнемат паспортите, ще ги арестуват или ще ги уволнят само защото се отнасят критично към правителството.

ДВ: Понастоящем не само кореспондентът на "Ди велт" Денис Юджел е в следствения арест, но и десетки критични към правителството на Ердоган журналисти са поставени зад решетките. В биографията си на Ердоган вие обръщате внимание на отношението му към пресата. Какво е то сега?

Чийдем Акьол: Отношенията между Ердоган и пресата никога не са били добри. Главно кемалистката преса, която преди беше много силна, доста критикуваше Ердоган.  И сега той си отмъщава за това. Като кмет на Истанбул от 1994 до 1998 година той непрекъснато се оплакваше, че каквото и да каже, бива използвано срещу него от кемалистката преса. Пресата му се присмиваше, че е от беден произход. Присмиваха се на жена му и на дъщерите му, че носят забрадки. Това действително не беше коректно. Самият Ердоган никога не е ценял свободното слово, но беше принуден да го понася. След неуспешния опит за преврат той организира гигантска чистка срещу всичко и всеки, който не споделя мнението му.

ДВ: След осуетените изборни изяви на турски министри в Германия Ердоган говори за "нацистки методи". Сериозни ли са тези изявления или става дума за страгегия за привличане на вниманието?

Чийдем Акьол: Неговите абсурдни обвинения са част от изборната му стратегия. Вътрешното неспокойствие, което цари сега в Германия относно германско-турските отношения, е от полза за Ердоган. Той иска да наложи президиална система и лови гласове в десния политически спектър, има нужда от гласовете на националистите, затова и играе на струната на национализма. Германия не бива да се поддава на тези трикове. Тя трябва, според мен, да запази спокойствие, да бъде учтива и обективна, но същевременно и да сложи пръст в раната.

ДВ: В коя рана да сложи пръст?

Чийдем Акьол: В коя рана ли? - Разграждането на малкото останала демокрация. Берлин и Европа трябва много внимателно да следят ситуацията, за да не попадат в затвора още повече опозиционери, за да не се страхуват за живота си малкото свободни и критични журналисти, за да не бъде изпразнена от съдържание правовата държава и да се запази разделението на властите.

*Чийдем Акьол (38) живее в Истанбул и работи като кореспондентка на австрийската информационна агенция АРА. Тя е родена в Германия и има турско-кюрдски корени. През 2016 година излезе от печат нейната биография на Ердоган.