По данни на Германското министерство на здравеопазването в Германия живеят около 3,3 милиона възрастни и болни хора, които се нуждаят от грижи. Техният брой непрекъснато са увеличава, защото обществото застарява. През 2030 година техният брой вероятно ще надхвърли четири милиона. В Германия обаче липсват болногледачи. През март 2017 е имало  14 600 вакантни места за болногледачи на възрастни хора, но само 3 000 болногледачи, регистрирани като безработни.  Германската Фондация за защита на пациентите прогнозира, че през следващите осем години ще се усеща недостигът на близо 200 000 болногледачи на пълен работен ден.

Малко са младите хора, които искат да започнат такава работа, а онези, които все пак се решат, често напускат професията само след няколко години. Условията на труд в нея се тежки, а признанието за работещите - ниско.  „Много болногледачи обръщат гръб на професията, защото са на предела на своите физически и психически сили“, казва Ойген Бриш от Фондацията за закрила на пациентите. Лошото заплащане също играе роля, допълва той. Според данни, публикувани през януари, един болногледач на пълен работен ден получава брутно месечно възнаграждение от 2 621 евро – т.е. средно с 16% по-малко, отколкото останалите категории трудещи се. Още по-ниски са възнагражденията на онези болногледачите, които не са завършили тригодишното обучение. Те получават средно по 1 870 евро  месечно.

Не само внос на работна ръка

Факт е също така, че много от обучените тук болногледачи напускат Германия и заминават към страни с по-добро заплащане - най-вече към Австрия и Швейцария и скандинавските държави. Това принуждава германските домове за възрастни хора все по-често да търсят квалифицирана работна ръка в чужди страни с по-ниско заплащане и висока безработица  - например  Централна и Източна Европа, на Балканите, та дори на Филипините.

Мненията за това дали наемането на чужденци е правилно или не, се твърде различни. Председателят на Съюза на германските здравно-осигурителни каси Гернот Кифер заяви пред вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", че съзира „голям потенциал в приемането на болногледачи с миграционни корени“, но допълни: „Който вярва, че нуждата от квалифициран персонал в Германия може да бъде задоволена само чрез внос на работна ръка, е твърде наивен".

Председателят на ГСДП Мартин Шулц още по време на изборната борба се застъпи за небюрократичен прием на болногледачи от Източна Европа.  Той заяви, че без болногледачите от Източна Европа цялата система от грижи за болни и възрастни хора ще се сгромоляса. Мартин Шулц призова онези партии, които постоянно настройват хората срещу чужденците, да осъзнаят необходимостта от привличането на чужда работна ръка.

Бъдещото правителство на Германия, което по всяка вероятност ще представлява широка коалиция между социалдемократи и християндемократи, има намерение да създаде 8 000 нови работни места за болногледачи в рамките на спешна програма. Това обаче няма да е достатъчно, като се има предвид, че не всеки от  съществуващите 13 500 старчески домове ще получи поне по едно допълнително работно място. Но има и друга трудност – да се намерят кандидати за тези 8 000 нови работни места.

Владеенето на езика е от съществено значение

Ясно е, че в средносрочна и дългосрочна перспектива Германия няма да мине без допълнителни болногледачи от чужбина. Много често проблемът е в това, че чужденците нямат достатъчно добри познания по немски език. Освен това германските власти не винаги признават чуждестранните квалификации или пък ги смятат за недостатъчни. Преди шест години в Германия влезе в сила закон за признаване на чуждестранните дипломи. Оттогава насам мигрантите имат законно право да поискат проверка и оценка на тяхната професионална квалификация.

Германската държава също полага усилия да подобри квалификацията на потенциалните кандидати от чужбина. В Дортмунд например съществува подобен проект. Участниците получават допълнително обучение по специалността, учат немски език и специфичната за професията терминология. Особеност на концепцията е комбинацията между обучение, интеграция и финансова поддръжка. Участниците в курса получават заплата като практиканти. Подкрепа оказва и насърчителната програма „Интеграция чрез квалификация", финансирана от Министерството на труда и социалната политика, както и от Европейските социални фондове.