Седемстотин хиляди социално осигурени работни места са били разкрити през последните няколко години в Германия. Около 40% от тях са били заети от граждани на ЕС. Но едва 6,2 процента от гражданите на трети страни, пристигнали в Германия през 2016 година, са имали намерение да си търсят работа. През 2015-та, когато беше и пикът на бежанската вълна, този процент е бил още по-нисък - едва 3,4 на сто. Повечето от въпросните хора са били движени от други мотиви - бягство от войни, събиране на разделени семейства или следване в германски университет.

През 2016 година в Германия са пристигнали общо 1,24 милиона чужденци, от които повече от половината (667 хиляди) са били от страни-членки на ЕС, а от тях 37% са били само българите и румънците. За десет години (2006 - 2016) броят на гражданите от ЕС, които работят и плащат социални осигуровки в Германия, се е удвоил, достигайки ниво от 18 милиона души. Но с подобряването на икономическата ситуация в страните по южната периферия на ЕС, например в Испания и Португалия, намалява и интересът към обучение или работа в Германия. Това посочва вестник "Франкфуртер Нойе Пресе", като се позовава на Кеа Декер, ръководителка на Централната служба за работа в чужбина (ZAV).

Някои вече мислят как да върнат своите специалисти обратно

Службата със седалище в Бон консултира кандидатите за работа в Германия и активно посредничи за привличането на чужди специалисти. До думите на Декер, някои европейски партньори проявяват вече по-малък интерес към подобни възможности. "Полша, например, започва да мисли как да върне у дома своите сънародници, работещи в Германия или - заради Брекзита - от Великобритания", посочва Декер.

Заради това тя и колегите ѝ са насочили усилията си към трети страни - например към Мексико или Филипините, от където се надяват да привлекат болногледачи, или към Южна Корея, от където търсят IT-специалисти. Общо 5 задгранични центъра, финансирани от германското Дружество за международно сътрудничество (GIZ) и Министерството на икономиката, ще бъдат разкрити в Сърбия, Косово, Албания, Тунис и Мароко. Като предлага на гражданите на тези държави легални възможности за работа в Германия, правителството в Берлин се опитва да ограничи притока на кандидати за убежище, които иначе не биха имали никаква възможност да останат в страната. Мярката се радва на огромен успех: в столицата на Косово Прищина, например, има толкова много кандидати, че часовете за консултации в германското посолство се раздадени за 9 месеца напред.

По-добри шансове да останат в Германия имат бежанците от Сирия, Афганистан, Еритрея или Ирак. Повечето от тези хора са млади мъже – на възраст под 35 години, а едва 18% от тях имат някаква професия или висше образование. Повечето кандидати търсят работа като чистачи, кухненски работници или в логистиката. "Хората искат бързо да започнат работа и да изкарват пари. Не винаги са готови да последват съвета ни и първо да повишат квалификацията си”, казва Даниел Терценбах от Федералната агенция по труда. Рискът е, че от тези помощни професии много лесно се изпада в безработица, добавя той. Фактите показват, че бежанците обикновено успяват да си намерят само временна работа, основно в хотелиерството или в авто-къщи, които обикновено са собственост на мигранти като тях.

АГ,ФНП, Т. Баумгартнер